Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

вторник, 1 януари 2019 г.

 Преди седмица си бях по моя край. Обикаляме със сина по роднини и познати. И майката на един приятел ни кани в тях. Няма го, но да се стоплим. И по ракия да пием. Топло. Печката бумти. На нея чайник. А от него аромат. Налива ни по чаша. Дядото е в другата стая. Болен. Не може да откажем. Кой знае кога пак ще види други хора. И синът:
- Бабо Х, дай по един чай!
Баба Х се усмихва:
- Той е за дядото. Вие младите предпочитате да го пушите. Аз го лекувам с него.
Аз:
- И чаят не е лош. Ако го направиш с мляко. Даже е по-добър от цигарката.
Баба Х:
- Знам. Ама кви времена дойдоха. Тровят ни с лекарства, а гръсти не дават да гледаме. У затвора чух, че се лежи. А е лекарство...
После се прибираме. Мама и бащикът ни чакат. Пием по ракия с баница и кисели домати. После наливаме в каната вино от току що разпечатаното буре. И говорим за какво ли не. И както му е редът, се сещаме да чая на баба Х. И мама започва:
- Имахме 60 овце, няколко крави, кошери, гори и малко ниви. Не бяхме богати. Но стигаше. Жито в планината не се раждаше. Имахме ниви с царевица и овес. И гръсти. Сега на гръстите казвате марихуана. До всяка нива имаше ровове с вода. Топила им казвахме. Наесен първо се прибираха гръстите.  Потапяхме ги във водата за известно време. Омекваха. После с един инструмент, "трълица", деляхе жилките. Трълицата бе нещо като ножовете по ръцете на Човекът Вълк от Хмен. От конците се правеха въжета и дрехи. Съцветията ставаха за чай. Пиеш и болестити бягат от теб. А семената слагахме в попарата. После обирахме царевицата. Вече ставаше хладно. И се събирахме да я белим и прибираме в коша. А до нас огън. В него горяхме отатъците от гръстите. И ни бе весело. А вие сега луди пари давате за съцветия от гръсти, за дрехи от гръсти и семе от гръсти.
А Ивелин се смее:
- Бабо, ама много весело ли ви беше до огъня с гръсти!
А мама:
- Много! Смееха се и деца и старци. До първи петли.
После пием от виното и се смеем. Диво вино. Отел и виала. Не е като днешните вина. Пиеш и се не смееш.
Та това исках да ви кажа. А на управниците, искам да им кажа, да не плямпат глупости пет минути преди нова година от телевизорите. Ако искат да сме щестливи, здрави и усмихнати, да разрешат да си гладаме марихуанка по нивите... За лично ползване.
Айде чао!

Няма коментари:

Публикуване на коментар