Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 3 септември 2018 г.

Та понеже днес съм добър, ще ви открия една дълбоко пазена тайна. Где хич не ми се признава, ама ще я призная.
Когато строяхме социализма, имаше култура. Истинска култура и истинска свобода на въображението. И четяхме, а се не ебавахме у фейсо. Спомням си много добре.
Тогава имаше безплатни обществени нужници. Тоалетна хартия немаше. Взимаш Работническо дело и клекаш да сереш. И докато сереш, четеш. Ако те е уловил запек, може и целия вестник да изчетеш. После ползваш половината, а другата половина навираш у некоя дупка у тухлите. Плочки немаше, що се изнасяха за Русия, где още по - немаше. Или за ГФР, где имаше, ама немаше толкова евтини, а ние немахме валута, та да плащаме за плочките, где внасяхмет ГФР, та да правим нужниците по партийните домове. Ама на думата. Оставяш вестника, друг влиза, сере и чете. И оставя неговия. От онова време всички разбираме межднародното положение, футбола, театъра и обичаме тоя, где у вестника пишеше, че требва да обичаме.
Тия, где имаха често диария, така си останаха тъпи. А дрискай на пет минути и чети как у САЩ бият негрите, а у СССР строят БАМ.
Ама това не бе нищо. По надупчените стени имаше рисунки, где като ги гледаш ставаш гинеколог, сексолог и зъболог. Ако ги видеше Пикасо, щеше да умре от яд. Ама не и това беше върхът. Това беше издателство. Фейс. Новинарски сайт. Жълт вестник. Всичко, где се сетите. Влизаш, а вдесно надпис Петър + Иван = любов. Влево Петя е най - големата курва. Влизаш навътре, а там нещата стават сериозни. Снощи тук ми направи свирка Драганка. По навътре писоар. Стена с течаща вода и улей покрай стената. И футиристична гледка. Зад водната завеса надпис. €уй и €ичка, брат и сестричка. Умно. А до него на американски. Не хвърляйте фасове в писоарите ни! Ние не пикаем в пепелниците ви. И подпис на некакъв Вонегът. И той тук прописа. И вече влизаш в светая светих. Пред теб клекалото. А на стената зад него надпис. И подпис. Чете се само подписът. Паулу Коелю. Ама не се чете кво е написал. Що некой с диария не е имал време да клекне, и е увапцал мъдрата мисъл. Та от тогава мразя тия с диарията. Ем не четат, ем цензурират без да гледат. А после клякат доволно, вадят молива и пишат гордо на стената срещу тях:
ТУК СРА Иван Петров Христов. Та да разберат всички.
Кто понял, понял.
ПП. ако съм изпуснал нецензурна дума, турайте точка. червена точка.

1 коментар:

  1. Винаги когато го чета,умирам от
    смей!Но е и тъжно,защото е истина!

    ОтговорИзтриване