Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 3 септември 2018 г.

Та фейсо пак ме пита какво мисля. Не мисля нищо. Четох някаква публикация за гейове и коментарите под нея. И се сещам за една истинска история. Само имената са други. 
Имах един приятел. Човек. Нормален. За едни добър, за други лош. Да кажем Иван. Та Иван имаше три дъщери. Като кукли. А му с щеше да има и син. Много. често му предлагах ако иска да помагам, ама само на майтап. Кой помага на приятелите си да правят деца.Та той предлагаше да помага на мен за щерка. Що жената много искаше щерка. Абе некви такива работи. Просташки. Северозападни. А Рози ни бе приятел и на двамата. Ако не знаете кой е Рози, питайте некой видинчанин! С Иван бе по - приятел. Понякога го викахме да почерпим нещо. И той идваше, въртейки задник. Остарял, ама най - великият у града. Другите се криеха, а той парадираше. И не му пукаше. Не беше умен. Не беше и тъп. Беше себе си. Едни го гледаха с насмешка. Други го съжаляваха. Трети подиграваха. Четвърти псуваха. Некои го шамаросваха. Идваше и сядаше при нас. Нямаше за какво да си говорим, ама ми харесваше да сяда на масата ни. Гледах реакцията на околните. Не към него. Към нас. Насмешка. Безразличие. Учудване. Отвращение. Разни хора. А той пиеше кафето с буркан захар и се смееше. Напоследък без зъби. После ставаше, правеше движение от кючека и казваше:
- Да не забравите да ме викнете на сватбите на децата, ей! За вас ще играя безплатно.
И тръгваше.
Често с нас сядаше, да кажем, и Драган. Паралия. Винаги сериозен. Със син на 11 години. Като слънце. Не предлагаше услугите си да помага на Иван, ама често го майтапеше за дъщерите. И се гордееше със сина си. С право. Обаче позеленяваше, когато викахме Рози. Не дишаше педераси. Зарязваше всичко и тръгваше. Отвратен.
Та това се сетих одеве. И друго.
Преди месец бях на рожден ден във Видин. С един приятел пушим на маса пред кръчмата. И до нас приближава красиво момче:
- Здравейте! Може ли да седна?
- Разбира се.
Сяда и говори с приятеля ми. И с мен. Познава ме, а аз се не сещам да го познавам. И ме е срам да питам. Умно момче. С оскубани вежди. После изпива кафето, става и тръгва. Все едно гледам Рози. Отзад. Прероден.
После питам, откъде ми е познато това гейче. А падам от отговора:
- Е как го не знаеш!? На Драган момчето.
Та сега вече си мисля. Когато момчето на Драган сяда на масата на Драган, Драган дали става отвратен!?

1 коментар:

  1. Имах приятел гей!Много умен и с
    чувство за хумор! Почина.Да е добре
    там където е!

    ОтговорИзтриване