Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 30 август 2018 г.

ЯЗОВЦИ

Северозападни истории.
Пешо.
Вие не знаете, кво е пристрастяване. Манете тия, где бият покер машините и блъскат пари у Еврофутбол. Към секс да се пристрастиш, е страшно. А към порното, по - страшно. Питайте оня от " Досиетата Х". Изпатил съм го.
Беше началото на деветдесетте. Видеа заляха пазара. И порно касети. А ние като отвързани литнахме. Не гледаме " Вокзал за двама", а гледеме това, где не бехме гледали. Порно брат. Отпред, отзад, у устата, у ушите, у сисите ... С коне, прасета, магарета... Та и аз да не остана назад. Порно. Ама изискано. Американско. Европейско. После пуснаха " Порно бабушка" и "Руское порно". Наши ора. Гледам и се пристрастявам. Легам до невестата, ама не е същото. И при съседката не е, нищо, че се опитва да го догажда наспоред киното. Ама що ми требваше един път да пуща " Порно хентай". Те това ба мамата на половия живот и на жената, и на съседката. А я остана без ръце. Първо десна, после лева. И таман да си съсипа семейната идилия, прочетох за една, где учил психоанализа у Америка. Ако не сте чували за психоанализа, поне за Юнг и Фройд сте чували.
Та съм при нея. Показвам И мазолести ръце, обяснявам и, а тя кима с глава като недоклатена кобила. А едни устнички има. И ушенца... И ме кара да се върна назад у времето. Пак мазоли. От жени без фантазия. Така ме връща назад до детството. Где нема жени. Има гори, реки и спокойствие. И ми казва.
- Трябва ви природа! И да убиете нещо, та да мислите за убитото нещо, а не за японско порно.
Следващият ден съм в гората. Пред мен кукуруз. С пушка. Сред природата. Дърветата са като фалоси, жълъдите като клиторчета, мравуняците като венерини хълмове, а дивите круши като женски гърди. Красота неземна. И чакам да убия нещото. После се стъмва, а нещото не идва.
После чувам шум. Нещо май идва през царевицата. Ама май е човек. Оная не каза, дали е позволено да трепя човек. А до него май още един. Тъмно е. После се спират. После чувам как някой пуфти. Мъж. Явно дебел и тежък, що жената нема сила да викне. Пуфти гадината, рови с крака, а оная кърши царевицата от що И е хубаво. И мълчи от кеф. После спреха да кършат царевицата, и усетих как оня идва към мен. Още пуфти, гадината. И го видях в тъмното.
Язовец. Дебел есенен язовец. А след него и язовичката. И се сетих, че трябваше да ги гръмна. Ама немаше как. С една ръка ижовка не може да вдигнеш.
После отидох да гръмна психоаналитичката. Беше затворено, а на вратата висеше табела:
"Лекувам мазоли. За спешни случаи ме дирете у гората! До кукуруза!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар