Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 30 август 2018 г.

Хаха. Гледам си пръстите на ръцете. Баба, бог да я прости, казваше, че ако си гледаш пръстите, някой ти говори зло. Ама аз познавам вещица, где прави магия срещу зли приказки. Гледам ги, и си мисля, че си приличат, ама са и различни. Броили ли сте на пръсти? Еднолого, дволого, трегало, чевръгало, пегало, шегало, сегмен, демирало, девръгало, бицмен… Така ме учеше да броя баща ми. До десет. Всеки пръст различен. И еднакъв. Зависи от старта.
Та на думата. Десет пръста различни, а някои мислят, че десетина милиарда човека трябва да са еднакви. И да мислят днакво. И са бесни от факта, че не мислят като тях. И не постъпват като тях. Те това винаги ми е било тъмна Индия. Аз не разбирам ромите. И не мисля като тях. И те не мислят като мен. Но ги приемам. Не ги обичам. Не разбирам и патриотите, които не ме разбират, но ги приемам. Не ги харесвам. Не разбирам арабите, които няма как да ме разберат, но ги приемам. Може и да ги мразя. Но ги приемам. Всеки има право да е прав. Не разбирам гейовете, но ги приемам. Не ги мразя. Не ги и обичам. Не разбирам тия, които вярват в Буда, но ги приемам. Не разбирам тия, които вярват в Христос, но ги приемам. Не разбирам и лудите, но ги приемам. Някои от тях ги приемат и в парламента.
Ама едно нещо не мога да приема. Как, ако не разбирате някого и нещо, може да го мразите?
ПП. Разни хора. Триполови. Едни мислят за мукар, други за минджа. Ромете ще ме разберат. Третите мислят за кUр. И власите ще ме разберат. А аз си мисля колко са различни пръстите ми. Особено средните… И трите.
Приятна ви вечер! И споделена!

Няма коментари:

Публикуване на коментар