Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 28 юни 2018 г.

РЕКЛАМА. ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ КНИГАТА МИ " КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА". МОЖЕ ДА Я ПОРЪЧАТЕ НА 0886446 795.

Снимка на Роси Антов.ПРИКАЗКА ПРЕДИ СЪН.
Имало едно време един крал. Мъдър крал. Май в Шотландия било, що там мъжете ходят с полички. Иначе приказката щеше да е по - дълга. А кралят имал син. Синовете на кралете са принцове. Та на принцът му се доженило. Бил чул от майка си, че докато била принцеса, чакала принц с бял жребец. А когато баща му, где още не му бил баща дошъл да я вземе,бил крал, а не вече принц, а и за капак, яздел кобила. Той слушал майка си и мечтаел. И знаел, че негде и него го чака принцеса. Един ден оседлал жрабеца, и го яхнал. От седлото помахал на баща си и не чул думите му. А те били малко:
-Не тръгвай никога на дълъг път сам, яздейки жребец! Вземи кобила! А най - добре пущи некоя обява, че дириш принцеса! У фейсо!..
Ама принцът не чул. Препускал дни и нощи. Качвал върхове, плувал с презокеански лайнери, где возят коне, препускал по автомагистрала Хемус, тропал с копита по кремълския площад, у Истамбул запалил свещ у една джамия, а у една черква се надупил да се моли бос... А принцеси няма и няма. Те търсели принца с белия жребец у фейса. А той търсел принцеса по нормалния свят.
Минали години. Той и жребецът били възмъжали, красиви и неразделни. И един ден принцът видял до една река девойка. Малко кривогледа, малко дебела, малко пъпчива, без десетина зъба и с проскубана коса. До нея стоял момък. Куц, гърбав и тъп. А принцът вече бил влюбен в девойчето. За него то било най - красиво на света. То е нещо нормално, като нема база за сравнение, да се сбърка човек. А той девойка не бил виждал три години. Стиснал меча и тръгнал към нея и момъка, твърдо решен да убие момчето и да се ожени за девойчето. После видял едно цвете, скочил от жребеца и се навел да го откъсне. А нали в началото ви казах, че шотландските принцове ходят с полички. А жребецът бил зад него. И той три години немал база за сравнение. Та станала ква станала. Нема да ви разказвам, що приказката е за деца. И това не е краят.
После жребецът изцвилил щастливо и се вдигнал на два крака.
Принцът и той се вдигнал на два крака. Девойчето го видяло, разтворило ръце па се втурнало да го прегърне и омъжи за него. И точно да го гушне, той пробол влюбеното девойческо /нова дума/ сърце. И метнал момъка на седлото зад себе си. След това се качили на самолет Ан и отлетели с коня при стария крал. Да ги благослови. Той ги благословил, вдигнали голема сватба и заживели щастливо.
Ама и това не е края. След като благословил сина си, почнал да благославя майка му, на майка му майката и на майка му женската рода. До днес благославя. И като се измори, сяда на трона, пие сто шотландско и казва.:
- На дълъг самотен път, принцовете не трябва да яздят жребци! Кобили им трябват! Особено ако търсят принцеси. Чу ли ма, мама ти проста? Кобили! Кобили! Чу ли ма кобило? Мама ти тъпа!!!

РА

Няма коментари:

Публикуване на коментар