Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

СЪСЕДИ

Купувам тоалетна хартия. И сладолед. Четири лева. И сядам да го изям на една от масите пред магазина. Там компетентните по всичко застаряващи невести от малата гледат две момичета с букети. Красиви. Облечени красиво. И коментират:
- Те докъде ни докара тая демокрация. Тия двете кво са се подкъсили. Де да беше едно време. Сега ни училище, ни морал. Тая демокрация съсипа всичко.
- Така е. Всичко.
- Онова черното ми е съсед. Майка му и баща му работят, а то где е тръгнало? Оная вечер две момчета го доведоха.
- Абе пропада тая държава. Гледай ма! На онова русото му се видя дупето като седна в таксито.
Явно таксито е тръгнало, що се обръщат към мен:
- Така ли е, комши?
Дояждам сладоледа и казвам:
- Точно така. Ама ще ви обясня кое дойде с демокрацията и съсипа всичко.
Ония ме гледат като гръмнати. Знаят, че не съм от техния отбор и наострят уши. А аз почвам:
- Видите ли тая тоалетна хартия! Два лева. И сладолед два лева. Те са виновни, а не демокрацията.Та да ви обясня. Като ядеш, требва да сереш. Демек сладолед без тоалетна хартия не става. Едно време тоалетна хартия немаше. За сладолед у жегата требваше да обиколиш половин град. Та с парите за хартия и сладолед, се купуваха книги и боб. Ядеш и бегаш у нужника. Четеш десет страници. После ги късаш, мачкаш и ползваш по предназначение. И така, докато изядеш три кила боб, изчетеш некой любовен роман и се ограмотиш. И го ползваш за тоалетна хартия. А сега кво?! Чете ли се тоалетна хартия. Затъпя народа.
И друго да ви кажа. Грешката е и наша. Що късахме всички прочетени страници и не оставихме на тия след нас да четат. А можеше да късаме през страница. От романи, поезия и учебници. Сега ще ви кажа защо. Представете си, че четете роман. Една страница. Втората е у нужника. И ставате съавтор. Фантазирате. Същото е със стихотворенията. Така можеше да имаме писатели и поети. Или учебник по математика. Има страниците до 5+5. До 10+10 са у нужника. От 11+11 ги има. И детето чете, мисли логично и става математик. Или физик. Като Марк Твен. Вие знаете ли, закона на Твен за статичното биполярно налягане?
А те кимат с глава. Едната:
- Абе учили сме го май. Ама отдавна.
Другата:
- Това не съм го учила у село. Даскалите беха смотани.
Третата:
- Тоя не беше ли писател?
Аз:
- И писател и физик. Като Нобел. Чели ли сте Ромео и Жулиета? Страхотно я е написал...
После влизам в магазина за втори сладолед. И чувам отвън:
- Тоа май нещо пак ни шашави.
- Мани го! Не видите ли, че само глупости плямпа.
- Май е нещо болен. Не съм го виждала от месец да пие водка с ония пустиняци.
- Абе има нещо. И не се е обръснал.
- Абе и он че си намери майстора некой ден. Ама...
Тук излизам, взимам хартията и казвам:
- Чао! Сгреших. Твен е археолог. Открил е Троя. Хемингуей беше физик и химик. Открил е дайкирито.
А един пиян на съседната маса падна под нея. От смех. Или от мастиката.
Нема значение.


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар