Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

КОЛЕГАТА

Та имам един колега. Страхотен добряк. На моите години. Не млъква по цял ден. И знае всичко. Като почнеш от квантова физика, минеш през история българска и свършиш със световния шампионат по кърлинг. Оня ден ме кара с колата. Наоколо поле. Той мечтае да е земеделец. Да гледа 70 декара праскови. И му е мъчно, че земеделската земя вече е застроена. А какви лозя е имало. Какви градини. Какви ниви... И разказва и показва.
После обръща на политически теми. Там ми е слабото място. Турско робство. Руски и съветски освободители. Иван Костов, Виденов и бай Тодор. И армия. И ЕС. И цифри и числа цитира. На момента ги измисля, ама е толкова убедителен, че даже и и аз почвам да му вярвам. После го питам за тепетата. Защо са само три. И разбирам, че Марково тепе е в Русе. По -точно улиците на Русе са Марково тепе.А Марково тепе е МОЛ у Пловдив. Не разбирам само, защо и с какво е прекарано натам. Малко ме е яд за тепетата, где ги няма, ама не толкова много. Все са влезли в употреба. Тоя ден разбирам какво ли не. А на другия ден...
На другия ден разбирам най-важното. Пием кафе пред завода. А той:
- Знаеш ли, че черноземът, изкопан когато са правили основите на тия предприятия е изнесен за Германи?. Откраднаха ни и плодородната земя. А тук изнасят производствата си. Искат да ни унищожат.
А аз гледам стотина човека, пиещи кафе на масичките пред завода. И в кафето на завода. И се смеят. Работници на годините на децата ми. Момичета и момчета. И ич не знаят где е Марково тепе и черноземът на Тракия. И ич не им дреме. Дреме им да свършат работа, да вземат некой лев и да отидат на кино. У Марково тепе. МОЛ "Марково тепе". Или да отидат у чифлика. Не у чифлака с праскови на колегата. У " Чифлика" до Коматевско шосе да отидат. Да изпият по едно. И да апнат нещо. Само с праскови не се живее...
Та сега пиша и си мисля. България ще пребъде. Няма как да изчезне държава, в която правят тепетата на улици, моловете на тепета, а черноземът И ражда хмел в Бавария. За немска бира И докато има хора като колегата няма да изчезне. Те са България. Хората. Като него.
Ай приятен ви ден!


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар