Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ВЪРВИ НАРОДА

Днес се събудих някак възроден. И докато се чудех защо, пуснах телевизора. А то било 24 май. Върви народе възродени! Правя си кафе, сядам и гледам за възроден народ. Навън вали. Народ нема. Две мокри кучета душат под опашките си. У кварталните кофи за боклук рови чернокож българин. Явно ровенето в кофите го възражда. Една баба куцука в дъжда с торба покупки. Ич не ми се вижда възродена, що я виждам така всеки ден. По улицата минават коли. В тях сигурно седи възроден народ, ама го не виждам през ламарината. После минава една каруца с кон. Конят може да е възроден, ама нема нищо общо с народа. После дъждът спира. И слизам до магазина. Честитя празника на седящите, а те ме гледат и се чудят. И ич не виждат, че съм възроден. Обяснявам им, какъв празник е, и ги питам, не са ли възродени. А те ми викат:
- Ако викнеш по бира, ще се възродим.
Не викам по бира. Насила убост не става. После ям шкембе и ми звънят от работата. Ич им не дреме, че съм възроден. Един му не свети крушката на фара. Да отида и да му дам. Това възроди в мен чувства към женската му рода, нищо, че не я знам.
- Бре идиотино, ква крушка те гони на тоя светъл празник? Не видиш ли че отвсякъде струи светлина. И КАТ днес нема да глобява.
А оня иска крушка. Та да му обясня образно:
- Спри с тая крушка, че така ще го насветкам на родата ти, че ще ти се стъмни пред очите!
После затварям и тръгвам към центъра. Може там да е светло и да има възроден народ. Ама не стигам. Обажда се един приятел, та да ми помогне да преместим колата. Довъзродих се. Дърпаме я на скорост, стигаме на място и оня слиза. И заструява светлина. Насветка го на родата ми, че съм неграмотен и съм щял да прецакам съединителя му.
Довъзродих се. После ме оставя пред нас. И звъня на един, где щеше да ходим да сбираме злато по доловете. И той възроден от снощи. На събор бил. И се осветкал. Каза, че му тъмнее пред очите.
После ми звъни един, да пита дали работим. Стана му светло от това, где чу. Ако не на него, поне на жена му е станало светло.
После звъннах на един приятел. Обеща да свършим една работа. Да, ама не. Пътува. Стана още по светло. Не стана светло на жена му, що са ми приятели.
После се прибрах и влязох у новинарските сайтове. Светлина и възроден народ. У фейса същото. Народът ще Омре от кеф. Дечица. Учители. Зрелостници. Бре мама му стара, що ги не видях днес. После поглеждам през прозореца. В училищния двор играят деца. А в една кола се качва момиче. С бална рокля. Като принцеса. Сяда отзад. Отваря и затваря вратата сама. Еманципация. От другата страна се качва зрелостник. Кретен. А от съседния блок буа чалгата велика. Слави Трифонов и Азис пеят: ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ.
А по улиците книжнина. В такъв ден да не искате луканка по улиците. Вятърът разнася вестници на Пеевски и рекламни материали на “Била”. А дъждът вали и трие А, Б, В … Или те искат да ги изтрие. От срам, че точно на нас са ги дали, та да ги дадем на света. Буквите…
Аа – агне
Бб – буквар
Вв – водка

Яя - язък


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар