Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ЛЯТНО УТРО

Излизам рано, рано. Прекрасна лятна утрин. Лек ветрец разнася хлад по улиците на града. Хладно е и пред отворилото за ранобудници като мен заведение. Сядам. Усмихнато момиче ми взима поръчката. Усмихнатото момиче носи кафе и каничка мляко. Паля, отпивам и денят става още по усмихнат. По масите наоколо има десетина човека. Неусмихнати. Прави ми впечатление само една маса. Жена, мъж, момиче и момче. Германци. Говорят и се заливат от смях. Красиви. Не обичам да зяпам по масите, но не мога да откъсна поглед от тях. Приличат си. Явно семейство. Закусват. После виждам спрени колелета. Едното тандем, със закачена зад него каруца. Малка каруца. Става ми още по весело. Няма съмнение чия собственост са. Българин няма да тръгне да влачи каруца с колело. Особено в България. Друго си е да седнеш у големия джип и да гледаш отвисоко. Другите две са вързани едно до друго с неподвижна връзка, а зад тях малка количка. Колкото огромен куфар на колела. После пак спирам поглед на съседната маса. От нея лъха настроение и здраве. Масите пред кафето бавно се пълнят с хора. Даже се появяват и усмихнати. Гледам германците. И решавам, че бащата и синът ще подкарат тандема с каручката. И решавам да ги изчакам да тръгнат. И без това няма за къде да бързам. Усмихнатото момиче ми носи кола. От масата се носи смях, а към нея се носят неодобрителни погледи. Кви са тия, где се опитват да им развалят намръщения ден със смях!? После смеещата се маса плаща сметката на усмихнатото момиче, което става още по-усмихнато. После стават. Бащата се навежда над момчето, казва нещо и го вдига на ръце. Тогава веждам краката му. Тънки и почти без мускули. Носи го, говорят нещо и се смеят. На тандема с каручката сядат майката и дъщерята. На дясното от свързаните колелета бащата оставя сина. После намества краката му върху педалите. После ги пристяга с каишките. После се качва на лявото колело. После махат с ръка към заведението. Маха им усмихнатото момиче. Махам и аз. После завъртат педалите. Майка, дъщеря, баща и син. Тандем. И тръгват нанякъде. И точно когато си мисля накъде ли отиват, чувам до мен:
- Тия накъде са тръгнали с тая каруца? За капак пък и това сакатото повлекли.
Плащам сметката, ставам и се обръщам към питащата маса. Мъж и жена с десетина години по млади от мен. И им казвам. Усмихнат:
- Не знам накъде са тръгнали, ама знам че ще стигнат до края. Те вече са там, където вие няма да стигнете никога. Приятен ден!
Те ме гледат като марсианец от Сатурн. Усмихнатото момиче прибира полупълната бутилка кола от масата ми. Не обичам кока кола, ама обичам да пия от бутилката, защото не обичам да облизвам много чаши. Има зарази всякакви. Ако е пил някой, где е забравил да вижда прекрасното лятно утро и да се смее?! И се заразя, а!?
После се усмихвам на момичето и му пожелавам приятен ден. Усмихва се и то. После после ми показва с очи мъжа и жената, а после ми намига. Как нема да намигнеш на човек, где ти е оставил лев и дваес башиш.
Та сега пиша и си мисля за ония с колелетата и онова сакатото. Докъде ли са стигнали? И за мъжа и жената на съседната маса си мисля. Несакатите. Докъде са стигнали.
Айде чао! Страхотен летен ден ще е! Да ви е приятен!
Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар