Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ИКОНОМИКАТА НА СЕВЕРОЗАПАДА

Та се замислих, нищо, че повечето хора мислят, че не мога да мисля. за северозапада се замислих и за хала на северозапада. Та понеже доста хора обвиняват демокрацията за пропадането му, да ви светна. Северозапада винаги е бил най - изостаналия район на България. По -
точно след 09.09.44. Опитваха какво ли не. Химкомбинатите във Видин и Враца малко го съживиха. Съживиха го и няколко десетки предприятия, произвеждащи предимно за СИВ и ползващи главно руски суровини. Съживи го и крепостното 22- ро постановление. Това в особена сила важи за химкомбинатите. И съвсем нормално бе, когато излезем на истинския пазар, след като купуваме скъпи суровини да произвеждаме неконкурентна продукция и да хлопнат кепенци. Но има един много важен момент. Приватизацията. До последно се протакаше продажбата на големите предприятия. Защото трябваше да се краде от тях. Държава яка. И когато ги обраха да шушка, почнаха да ги продават. Да, ама не. Вече нямаше кой да даде и един лев за тях. И народа остана без работа. Районът остана без пътища. Грамотните хора избягаха. Поне повечето. Инвеститорите бягаха като дявол от тамян. Трудно се работи без пътища, а още по-трудно се работи с неграмотни хора. Дунав мост се проточи през Дунав, ама нямаше път до него. В същото време в южна България се наливаше асфалт на поразия. И хората инвестираха. И се откриваха работни места.
Та това е. А имаше спасение. Един читав път. От София до Видин. И едно постановление. С което например да освободят инвеститорите в северозапада от някой данък. И от бюрокрацията. Ама това трябваше да стане преди 30 години. Сега е късно. За китка. Либе.
Айде чао!


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар