Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

СЕВЕРОЗАПАДНА

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ.
Седим под чадъра. Юри:
- Пия едно и се прибирам.
Иван:
- На екс. Да не окъснееш, че твойта ще те пребие.
Юри:
- Имаме договор. Ако не иска да е с мен, ме не бие. Ако иска да е с мен, а я не искам, ме бие.Сега не иска да седи с пустиняци като вас.
Иван:
- Дали пак ще разкажеш нещо? Давай!
Юри:
- Нема.
После отпива и почва:
-Братлета, я кат се фана за една жена съм като куче. Верен. Ама и винаги гледам да има равновесие у отношенията. Ако ме апе, апя и аз. Ако рита, и аз ритам. Ако боде, бода... Та едно време имах една мома. Не ми дава да дишам. Само у нужника не влизаше с мен. Когато иска да отиде някъде сама, отива. А аз я чакам и не ми пука. А един ден идва и казва, че ще ходи на концерт. На братя Аргирови. Не ги обичам, ама тръгвам. А тя:
- Отивам на концерта сама. Искам да си почина от теб.
Добър човек съм. Нема да правя скандал за една почивка. Особено ако иска да си почине от мен. Целувам я и я изпращам до вратата. После се сещам, че и аз имам нужда да си почина от нея. И отивам с една колежка на Калето. После у квартирата. И легаме да спим. У едно легло. По некое време лампата светва. Оная се прибира от концерт. Стои на вратата и пита:
- Какво става тук.
Аз се надигам и казвам:
- Вече не става. Иначе правя същото, което и ти.
А тя:
- Какво съм направила бе?
- Е па почиваш си от мен. Та и аз се почивам. От теб...
После с хазяина замазвахме касата на вратата. Изкърти я като я тресна. Явно добре бе починала и набрала сили.
Та това е.
Накрая намерих човек, где не ще да си почива от мен. И аз от него не ща. Иначе всеки си знае какво харесва и какво прави. И вратата стои здрава.


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар