Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ЮНАКЪТ И ЛАМЯТА

Имало едно време един юнак. Най-големият юнак на света. А бил най- големият юнак на света, защото не само бил юнак, ама и бил българин. Бил млад и здрав. Правел всичко, где му казвал царят. И немал време да учи математика, физика и политикономия на социализма. И правел още по -всичко, ако трябвало да се задоми за щерката на царя. Какво правел, може да разберете от българските народни приказки. Ама да ви не мъча да ги четете, ще ви кажа какво най-често правел. Най- често пазел златни ябълки, гонел змейове и им режел главите. И един ден ли било, нощ ли, лежал по гръб в една ябълкова градина. Над него висяла една златна ябълка. А висяла една златна ябълка, защото всички дървета, в цялата ябълкова градина, се напъвали цяла година да родят една ябълка. Една, ама златна. А юнакът я пазел.
И една тъмна нощ, точно преди да заспи, го лъхнала буря. Той скочил да се скрие, защото и юнаците се плашат от буря, ама се усетил. Не било буря. Било ламя. Или змей. Нема как да знам, защото ръкописът бил в един екземпляр. И го прибрал Божидар Димитров. Той прибира всичко и знае всичко. Ама казва кво му изнася. Та на приказката.
Ламята кацнала до дървото и притегнала преден десен крак към ябълката. Юнакът извадил сабята и го отсякъл. Поникнали два нови крака. Отсякъл и тях. Поникнали четири. Три дни и три нощи сякъл, и краката станали 6 789 986 крака. И каталясал. А ламята грабнала ябълката и духнала. С крила духнала. Това е приказка. Не е порно.
А юнакът седнал. Загубил всичко. И ябълка и принцеса. А най- вече загубил доверието на царя. Седнал и горко заплакал. А ламята, понеже имала добър слух го чула от пещерата. И понеже била добра ламя, взела златната ябълка и му я върнала. И му рекла:
- Слушай юнако. Не си струва да се трепем за една ябълка. Ако аз я взема е да я имам. Ако ти я вземеш, е да имаш принцесата. Слушай сега кво ще ти кажа. Утре ела в пещерата ми. И извади семките на златните ябълки. Насади ги. Пред пещерата има тор. Моя, от такива юнаци като теб Натори ги. И си направи овощна градина от златни ябълки. Двадесет и първи век сме. Мисли, а не трепи змейове! След пет години ще имаш хиляди златни ябълки и безброй принцеси.
А юнакът помислил и попитал:
- А тия пет години кой ще ми духа в жегите?
Ламята се засмяла, духнала с крилца и и засвирила марсилезата. Засмял се и юнакът. После насадили заедно градината. С петровки. Не им трябвали ни златни ябълки, ни принцеси. И заживели щастливо.
А ламята понякога подухвала. С крилца. Да се опрашат убаво петровките.
Това е.
Опа, щях да забравя. Златните ябълки ги изяли червеи.
А принцесата!? Принцесата целунала една жаба. Така знаела, че се прави. От приказките. И ревнала. Нямало кой да и каже, че като намери жаба, трябва да духне, а не да целува.
Айде чао! Приятна и споделена вечер!


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар