Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ПЕРЛИ

Северозападни истории.
Непознатият.
Брат, ти някога обичал ли си!? Ако не си, няма да ме разбереш. И аз не бях обичал. Немаше кво. Докато заобичам, оная обича друг. Като ме заобича, разбирам че обичам друга.Мъка и мъка. Ни обичам, ни ме обичат. Чета Джек от Лондон и си представям как поря южни морета, копая злато у Клондайк, и се боксирам гладен. Та един ден се запознавам с една девойка. Убава. Като за мен. Говорим много и се влюбвам. А тя иска перли. Не иска злато и диаманти, а перли.
А сега де!? Перли у 21 ви век. Нема и нема. Ама я обичам вече. Много. И тръгвам за перли. Пътем я взимам.После сме до морето.
А е есен. Студ. Морето е топло, ама навън има вятър. И тя е топла. Като море под есенен вятър. Като море под есенен вятър. Като море под есенен вятър. Не го написах случайно три пъти. Ако не знаете какво е море под есенен вятър нищо не знаете. Трябва да я докоснете. И няма да ви кажа коя е. Тя си е моя.
Та после ловя перли. Няма нищо по лесно. Газиш в морето и търсиш камък. После събираш мидите от него. Колкото е на по - плитко, толкова повече перли. Хрупат у зъбите. Мислиш, че са пясък, а са перли. Пясък перла. Тъпо е. Пясъкът не става перла ей така.
За да стане перла, трябва песъчинка. После мида. Малко слънце. Много море. Три риби, два рака, едно морско конче и една игла. Морска. И почти е перла. И малко обич за да е истинска.
Ама не е. Перла става, когото ти счупи два зъба и момичето, где обичаш я прибере. У фолиото от цигарите ти. И ти каже:
- Това се най - хубавите перли на света! Прочем, ти колко зъба счупи докато ми ги подариш!?
Е как да не обичаш такова момиче.


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар