Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ЗИМА И СЧУПЕН КРАК

Та понеже е ден на детето, се сещам за това, колко послушно дете съм бил. И се сещам за една зимна история. Седмица, след като съм се забил със ските под една каруца, спускайки се от Дебели Дел. Тогава бащикът ми счупи ските. След като ме свестиха и спряха кръвта. И ги изгори в печката. После, както знаете, кой чупи - купи. И получавам " Пирин". С хандахари. Пак съм по пързалките. Дебели Дел и Чука. Ама там пълно. Ред чакаш. А на Стража никой. Бял девствен сняг. Винаги съм си представял как летя по стръмното. Сам. И излизаме ваканция. Планът е в главата ми. Наще тръгват на работа. Скачам и шашкам баба. Когато съм на училище, едва ме будят. Грабвам ските и съм навън. Тя ме гони с филия хляб, ама немам стигане. И се кара, че никой се не вози по тъмно. И ще си счупя главата. И ще каже на баща ми да счупи и тия ски. И да ме нашамари... После вече не я чувам.
Стигам под баира и тръгвам нагоре. Със ските на рамо. Носът лепне от студ. Предния ден е пекло слънце, и снегът е хванал ледена кора. Слънцето осветява Миджур... И съм почти на върха. Под лозето. Не почивам секунда. Надявам ските и политам. Ските се задържат върху ледената кора. Очите сълзят от вятъра. Викам като луд. От кеф и адреналин. Сам съм. Десетгодишен.
И забравям за един трап в края на баира. И финиширам в него. Ските се преплитат под мен и спирам аварийно. И усещам болка в крака. Свалям ските и пак се качвам. Куцайки. Пак се спускам и падам в самото начало. Кракът не ме слуша...
После се прибирам подпирайки се на щеките. Едва свалям обувката. Ходилото ми и двойно.
После лежа цял ден. Наще се прибират, аз не излизам от стаята. Ако ме видят отекъл, ще заминат ските в печката. Три дни не излизам никъде. Едва ходя. На четвъртия съм разкрит. Нема дете, где ще издържи да се не вози цели три дни с новите ски през зимната ваканция.
Та същата вечер ме закараха в Копиловци. При Парчин. Намести счупеното ходило като ползваше царевичен кочан. Приплъзваше крака ми върху него, нещо притискаше, нещо опъваше... И ме питаше, дали боли. Аз казвах, че не, ама от очите ми течаха сълзи. Немаше да ме боли, даже да ме колеха. Що едни ски вече бяха отишли в печката. Да ми не причиняват болка.
Та пролежах тая ваканция. На топло. А народът се сцепи да се пързаля по баирите. В студа... Цела зима. Цела зима.
Честит ви ден на детето!


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар