Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ЗАТЪПЯВАНЕ

Та чета новините и си мисля разни работи. Политически работи. Помня последното Велико Народно Събрание. Бе пълно с хора, расли, учили и възпитавани преди 09.09.1944. Изтънчен хумор от трибуните. Интелект. Ирония. Финес. Даже скандалите бяха изтънчени. Сравнявам депутатите с днешните. Учили и възпитавани след 09. 09. 1944. Жалка картина. Простотия. Хуморът го няма. Ирония няма. Финесът е останал някъде назад. Не говоря за определена партия. За всички говоря. Цветанов, хумор и интелект. Боже опази! Нинова финес и хумор. Лели мали! Сидеров и изтънченост... Ужас. Ужас. Ужас.
Гледам и деградацията на президентската институция.
Жельо Желев. Познавах го лично. Невероятен интелект и невероятно чувство за хумор. Невероятен човек.
Петър Стоянов. Познавах го лично. Интелект и чувство за хумор. Невероятно чувство за хумор. А па каква първа дама имаше. Леле мале!!!
Георги Първанов. Не го познавах лично. Интелект, ама ченге.
Росен Плевнелиев. Интелект. Ама никаква визия.
И накрая Румен Радев. Ужас. Генерал. Ужас. Интелект. Ужас. Чувство за хумор. Три пъти ужас. Първа дама. Ужасссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссс...
Та като написах това, си мисля нещо друго. Едно време чаках с нетърпение да чуя нещо умно от Димитър Пенев и се смеех със сълзи. После чаках Борисов и се смеех през сълзи. А от известно време чакам и Радев, та да се смея през сълзи. Не на хумора им. Вие се сетете защо се смея!
пп. Па после циганите били прости. Нормално. Прости хора избират прости управници. А прости управници нема как да създадат нещо умно.
Това е.
Ай приятен ви ден и чао!

Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар