Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

СЕВЕРОЗАПАДНА. ЖИВКО

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ.
ЖИВКО
Кво да ви разправям? Нема оправия у тая държава. За чуждите инвеститори нема. Ние сме родени и расли тук и се оправяме у секакви ситуации. Та у старата фирма, родна, българска, се работеше прекрасно. Работиш, палнеш цигарка. Палнеш цигарка, дръпнеш некой гълток от шешенцето, та ти запари на гърлото. Хем калорично, хем стимулиращо. И весело се работеше. Ама заплата даваха от дъжд та на ветър. И точно толкова, та да не умреш от глад. Та се манах. И почвам работа у една френска фирма. Чисто. Нема прашинка. Ама на влизане те проверяват с дрегер дали се пил. Да не удвоиш случайно бройката на заработеното. И не се пуши вътре. Иначе дават почивка. Ама то ква почивка е да пиеш кафе без пари, а да му не капнеш стотина грама коняче. Но съм се хванал на хорото. Мъка. Убави колежки, ама не ти идва приказката. И съм весел човек, ама с вода не мога да го докарам до веселото. Па и маска трябва да слагам. Да им не заразя с некой български вирус компютърните елементи, где правим. И да ми спрат притока на кислород до мозъка искат. Па и да чистя ме карат. Тестови машини, микроскопи, маси... Сипват нещо от едни бели шишета на едни бели кърпи и трият. А аз мразя да трия. То и нема какво да се трие. Половин час да търкаш, кърпата белее като януарски сняг. Ненапикан сняг. Та една колежка чистеше масата и машината, а аз разказвах тъжни вицове. Началникът ме гледаше на кръв. Не чистя, махам маската, все намусен ходя...
Ама един ден колежката не дойде. Трябва да чистя сам. Взимам бялото шише с химикала и сипвам на кърпата. Кой знае каква отрова има в него. Чистя и псувам наум. Дишам отровни изпарения и псувам на глас. Тихо. И по едно време усещам, че весело ми става. Все едно съм на две по сто. И ми се пее. И колежките станали едни убави, убави, убави... И много, много, много... Двойно повече. И чета надписа на бутилката. „ ЕТИЛОВ СПИРТ 97%”. Майко мила... Та тоя ден чистих пет пъти. После почнах да чистя редовно. После се усетих и поливах маската със спирт. Ама и чистя. И чаках с нетърпение да тръгна на работа. Па и колежките почнах да задявам. И да се смея. Светът стана по-добър и по-красив. Ама един ден шефът ме вика. Има сериозен разговор с мен. Явно е разбрал за спиртосаната маска. От опит знам, че след такива сериозни разговори се отива на борсата. На трудовата борса. Отивам и сядам пред него. А оня се усмихва. Мисля си:
- Кво се хилиш като зелка бре! Уволнявай ме по бързо!
А той:
- Не знам какво ти става от известно време? Преди постоянно сваляше маската и не пипаше да чистиш. И все намръщен.
Гад. Играе си с мен. Ама ако ще се уволняваме, поне да е с достойнство:
- Шефе, дай да изчистя пък после разговора!
А той:
- От днес няма да чистиш.
- Що бе шефе? Не чистя ли убаво? И маската не свалям. И работя повече от другите...
И таман да питам откога ме уволнява, той ме прекъсва:
- Виждам бе човек. И моите началници виждат. Нали камери са наслагали навсякъде...
Те тук вече уволнението е сигурно. И на некой клип у ютуба ще ме качат, да стана за смях на махалата. А той продължава:
- Та вчера ми казаха да говоря с теб. Решили са да откриват нова длъжност. Нали знаеш, колко е важна стерилноста в нашето производство. Видели са те колко много се грижиш за уредите си. Та ти предлагат, да станеш отговорник. Да раздаваш спирт и кърпи. И да следиш кой как чисти. И заплатата ще е доста по-голема от сегашната.
Не вярвам на ушите си. После осъзнавам трагедията. Нема да чистя. И над шкафа със спирта има камера. Не мога да полея маската. Ама се сещам:
- Шефе, ако некой не чисти правилно, може ли да му покажа как се чисти?
А той:
- Задължително!
После си стискаме ръцете. Сега следя за правилното почистване. И показвам по пет пъти на ден. Ама напоследък нещо ми липсват цигарите. Трудно е да дишаш без да палнеш. А нема как. Камери и сензори за дим навсякъде. Ама и на това ще му намеря цаката. Нали съм българин. Нема да ме цакат некви франсета на родна земя, я.
Айде чао! Тръгвам на работа. С шефовете се разбрах да работя извънредно. Когото преценя, че е нестерилно изчистено. Та от пет месеца работя извънредно всеки ден. Заплатата стана тройна. Пък и не давам от нея ни за водка, ни за коняк. Спестявам. А вие мислете, как да пална цигарка у фирмата! Душицата ми изгаря ...
Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар