Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ИСТОРИЯ НА СЪРЦЕТО

ИСТОРИЯТА НА СЪРЦЕТО МИ
Понеже днес е денят на сърцето, ще ви разкажа историята на моето сърце.
Разбивано е цял живот. От водка, вратни пържоли и цигари. От време на време и от работа. И от разни други неща, ама нема да ги казвам, що моралистите ще ме докладват, а американците ще ми изтрият и тоя профил.
Та една вечер ме заболява под ребрата. Зверски. Пуша няколко цигари. Не минава. Казвам на големия син:
- Слез и подгрявай колата, що получих инфаркт.
Той ме гледа невярващо, ама слиза. Взимам един душ. Като ще се мре, да мра къпан. Да не мъча опечалените.
После съм у бърза помощ. И си поставям диагноза:
- Докторе, получих инфаркт.
Оня се смее, аз се смея и го чувам:
- Ти ако си получил инфаркт, ще ревеш от болка. А сега се смееш. Я лягай!
Легам и казвам:
-Докторе, смея се кога ми се рева. Затова никой ме не е видял намръщен.
Оня мери, дава ми хапче за кръвно и слуша със слушалки. А аз:
- Пущи една кардиограма!
Той:
- Тя струва 5 лева.
Аз:
- Ще ти дам десет, ако не е инфаркт.
Той пуска, гледа и казва:
- Не е. Дай десет лева?
Сестрата идва, поглежда кардиограмата, шушукат нещо и се обаждат на кардиоложката. Тя идва, гледа, слага ме на количка, кара ме у една стая, слагат ме на едно легло и се обаждат на линейката за Враца. Даже забравят за петте лева. Инфаркт. После, понеже съм къпан и убав, една сестра ме снима с телефона. За спомен. Или за некролога.
После съм у линейката на системи. А докторката убава. И ми казва:
- Не заспивай!
А аз:
- Докторке, ако легнеш до мен, нема как да заспя.
А тя:
- Тясно е.
Аз:
- Е па легни върху мен. Ако те не е страх да те не смачкам, легнии под мен.
Тя:
- После. Сега има вероятност да ти разбия сърцето.
После съм на масата у Враца. Гледам на екрана над мен, как вкарват телове по вените ми.И питам:
- Докторе, кво дават по тоя телевизор?
А той обръща монитора и казва.
- Не питай и не мърдай! После ще ти пусна мач.
А аз съм левскар. Левски не беха били от месеци, та намразих мачовете. И му казвам:
- Що мач бе, докторе? Порно у тая болница нема ли!?
А той:
- Мълчи бе! Ще ти пусна кво искаш. Ама после.
А аз:
- Леле, докторе, айде ми пусни онаа русата докторка от линейката!
После гледам у тавана и си мисля за докторката. Нема за умирачка да мисля, я.
Приятен ви ден на сърцата! На големите сърца. И на разширените. Не е едно и също.
Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар