Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

ФИЛИБЕТО

ФИЛИБЕЙСКИ ИСТОРИИ.
Пристигам в срядаа. От дивия северозапад. Дънди Крокодила. В четвъртък чета обяви за работа и си уговарям интервю за петък. В петък се явявам на интервю, а във вторник почвам работа. Заплатата е горе долу две северозападни. В четвъртък, след два вторника ми звънят по телефона. Уволнен съм. Да мина да си взема заповедта за освобождаване. Първо ми става кофти, после весело. Отварям обявите за работа. И си уговарям интервю за петък. Взимам заповедта и мисъобщават, че аз съм най-бързо уволнения служител у тая фирма. Почти съм сигурен на кого трябва да благодаря, ама му нямам телефона. В петък се явявам на интервю, а в понеделник трябва да се явя на работа. Заплатата е с 200 лева по-голяма от предишната. Вече истински съжалявам, че изтрих телефона и не мога да изкажа благодарности. Ама сега внимавайте!
В понеделник съм на работа. Като начало инструктажи, подписване на документи и запознаване с работата. А аз съм джентълмен. Винаги давам път на дамите и мъжете. А входовете навсякъде с магнитни карти. Ние нямаме все още. И тръгваме да видим какво ще се работи. Аз последен си взимам разни карти за пазаруване и остъпки. Когато излизам, нема никой. По едно време виждам едно дупе, где ми направи впечатление още сутринта. И се юрвам към вратата зад която изчезва. И хващам вратата преди да я затварят магнитите. После я затварям зад мен. И се озовавам у женската съблекалня. Никоя не гледа към мен. Аз се вцепенявам, после се осъзнавам и казвам:
- Спокойно момичета! Гей съм. Някоя има ли карта, да ми отвари вратата?
Момичетата, некои на моите години се смеят през сълзи, а на мен ми се реве от срам. И от друго. Ще ме уволнят на момента. Ще подобря рекорда на фирмата. Ако бях запазил самообладание, бях поседнал и изчакал колежките да си съблекат дрешките и да облекат униформата, иди – дойди. А аз като последния кретен:
- Некоя има ли карта?
Е нема никоя. Чукам на вратата. И отвън я отварят. Охраната. Жена. Руса. Гледа ме като извънземен:
- Ти кво правиш тук?
- Нищо. Грешка. Ти що ме пусна да вляза?
Та не ме уволниха на петия час. Рекорд няма.
А днес ми бе пръв истински работен ден. На новата работа. Пътека в коридора. Около пътека момчета на годините на синовете. Запознаваме се, без да запомня едно име. После по пътеката минават колежки. Момчетата правят шпалир и ръкопляскат. На всяка минаваща по пътеката. И ако щете вярвайте, всички се смееха. Така ми почна денят. Първи истински работен ден.
После излизам да пуша. Отвън колежки. Една ме поглежда и казва на другите:
- Ей това е геят, где се заключи в съблекалнята ни.
И ми се хили. После почва да ръкопляска. После ръкопляскат всички. А момчетата се чудят, защо ръкопляскат на гей. После един ме попита, верно ли съм гей. Казах му, че още на съм сигурен.
ПП. Вече имам магнитна карта. Скапана. Не отваря женската съблекалня. Мамка им капиталистическа!
Това е. Приятна ви и споделена нощ!


Р.А.

Няма коментари:

Публикуване на коментар