Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 24 август 2017 г.

КАМЪК

Та одеве отидох до реката. Ей тъй. Да я погледам. Мога с часове да гледам как водата тече. И да си представям.
Откъде извира. Къде минава. Къде спира. И да се кефя. Сам. Ама не баш сам. Около мен има всичко. Где не ме оставя сам. Вода. Камък. Риба. Жаба.Тревичка. Мравка. Храст. Дърво. Път. Планина. Небе. Облак.. Та няма как, човек да е сам, ако е с всичко това. А ако за малко замълчи, ще чуе как всичко около него разказва. Например днес събирах камъни. После хванах едно камъче в ръка, бяло, и то започна.:
-Първо бях кварцова жила. Преди 76 милиона години и два часа. И стоях здраво на земята. Един ден се изви буря. Реката повлече камъни и те се заудряха в мен. И ме разбиха на 8975 камъка. После ни понесе. И раздели. Аз ставах все по - малко и по - малко. И един ден се спрях тук. Красиво място, нали? Над мен водопад. Отстрани скали. Върху тях дървета. Над дърветата синьо небе. Реших да не мърдам никъде. Не спях ден и нощ. Радвах се. Нощем на луната и звездите. И вятъра. Денем на слънцето и небето. Зимата на снега. Пролетта на придошлата река. Лятото на къпещи се деца. Есента на цветовете. И си говорех с другите камъни. На наш си език. Каменен. С останалото се разбирахме със знаци. А ти ме разбираш, защото имаш в теб малко от мен. Минерали се наричат. А знаеш ли какво имам?
- Не знам.
Отговорих аз.
А камъкът каза:
- Помисли!
А аз:
- Имаш сърце!
Камъкът:
- Как позна?
Аз:
-Знаел съм винаги, че камъните имат сърца. Знам даже какво е.
Камъкът:
-Кажи!
Аз:
- Просто е. Всеки кварцов камък има златно сърце.
Камъкът:
- Сега ще ми го вземеш ли?
Аз:
-Не. Не ми трябват златни сърца. Трябва ми камък със златно сърце. Аз да не съм български патрЕот, та само златото, где ни копат да ми е у главата.
Камъкът:
-Тогава вземи мен!Ще ти разказвам истории за динозаври и птеродактили.
Та го взех. И от алчност взех още 24 579 камъчета. Алчен съм за истории. Нали се сещате колко години трябва да живея, та да ги чуя всичките. 24 579 х 76 000 000 и два часа. И ще живея.
Та ако не вярвате на горното, ви пускам доказателство. Сухи камъни със сърца. Грозни. Същите камъни. Мокри и красиви. Нещо направено от мен от едни други камъни. По тяхно желание. И подарено. За да разказват на друг историите, где са разказали на мен.
Това е. За да ги чуете, трябва да млъкнете за малко. Това е най трудното.
Приятен ви ден!
Р. Антов
В коритото е златно сърчице от реката.
Реката.и Ивелин. ЧЕСТИТ ТИ РОЖДЕН ДЕН, Ивчо!
Камъняци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар