Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

ДЕЛФИНИ

Снощи ме подсети една зла белуга.
Гмуркаме се под село Топола. Там, где се намираха ония топки със спорите на живота. Синът големия бе малък, ама стана голям лодкар. Та той седи в лодката, Андро и аз седим под водата. Когато въздухът в бутилките свърши, изплуваме, а синът вади котвата и ни прибира. 
Та един ден излизам, седя в лодката, пуша цигара и надявам нова бутилка. Гопето ми помага. Аз се навеждам да гребна вода в очилата и го чувам зад мен:
- Леле!!! Какви са тези зверове!?
И виждам под мен две сенки. Два огромни делфина минават под лодката, скачат и изчезват. След минута се появява Андро. На стотина метра. И крещи:
- Елате бе! Елате веднага! Тия зверове ще ме разкъсат.
Прибираме го. Трепери целия. Не може да го успокоим цял час. Този ден не влиза повече под водата. Казва, как делфините са минали на метри от него. Огромни. Зли. Ние се смеем и го успокояваме. Делфините са добри. Темата на вечерта не са русалки, а делфините на Андро. Аз ако бях на неговото място, нямаше да се уплаша. Никога. От два нищо и никакви делфина. Има нема по метър и осемдесет дълги.
След десетина дни сме на Болата. Андро го няма. В лодката е синът. Скачам и потеглям към оня свят. Моя. На невероятното блаженство. Плувам. Докосвам мързеливи попчета. Играя си с морски кончета и игли. Гледам как дишат мидите. Микроскопични медузи ме галят по устните и ме карат да псувам. Наум. После посядам до една скала. Над мен като скъсани байраци се веят водорасли. Над тях светлина. Няма такъв кеф. После пак плувам. Преди време видях нещо интересно и ще го потърся. Знам, че няма да го намеря никога и се ядосвам, че не го отбелязах с шамандура, ама го търся. И тогава ги виждам. Два огромни звяра летят право към мен. Нахилени. Червата ми се обръщат, а сърцето се качва в гърлото. Злите делфини на Андро. Същите. Минават на десетина метра от мен. И заминават. Ами ако се върнат. Гладни и зли. И потеглям към слънцето. Не ме е страх от кесонова болест. От делфините ме е страх. Огромни и зли. И бързи като светкавици. Дано се не върнат! Плувам нагоре, ама гледам надолу.
После обяснявам на сина, да не дава обяснения, защо съм излязъл толкова рано. Щеше да е тъпо, цяла вечер пак за добри делфини да приказваме.


 Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар