Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

МЪЖКИТЕ ЧАЙКИ

-Искам да ме снимаш на оня камък! До мъжките чайки!
- Недей! Ще паднеш! А това са гларуси.
- Искам. С чайките и морето!
- Недей! Ще паднеш. Морето е море, ама мъжките чайки са гларуси.
-Искааааааам! Гларусите са мъжки чайки. Искам ни всички. Морето, чайките и мен! Снимай!
- Няма да ви хвана на кадър. Много сте, а морето е голямо.
- Искам. Искам снимка! Морето, трите мъжки чайки и аз.
После седна на камъка. Зад нея три гларуса и море. После снимах. Нея. После гледахме снимките. А там камък, море и три гларуса. А нея я няма.
После гледах снимките сам. Море. Три гларуса. Камък. А нея я няма.
После погледнах в сърцето си. Там тя, камък, море и три гларуса
. После камъкът падна в морето, гларусите се уплашиха и излетяха, а морето избяга към океана. И остана само тя. Седнала на един камък, зад нея море и три мъжки чайки. Като гъски.

Роси Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар