Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

УМОРЕН СЪМ

Уморен съм.
Този път истински.
От тълпа...
И самота.
От омраза...
И обич.
От зло...
И добро.
От умни...
И тъпи.
От минало...
И бъдеще.
Уморен съм.
Ще поседна край пътя.
На сянка.
До стара чешма.
И ще гледам.
Само ще гледам.
Самота.
Сред тълпата.
Обич.
Сред море от омраза.
Добро.
Сред пълчища от зло.
От бъдещето.
Или от миналото.
Ще гледам.
От старата пейка.
Под стара върба.
Плачеща.
Върбата, не пейката.
До стара чешма.
Ще седя.
Нищо няма да правя.
Само ще гледам.
Уморен съм.
От всичко.
Ще гледам.
Само ще гледам.
И нищо няма да правя.
Не.
Ще правя.
Ще се смея.
От пейката.
Под върбата.
До чешмата.
На тълпата.
И суетата.
На света.
После ще се наведа.
Както никога не съм се навеждал.
Пред нищо.
За нищо.
Пред никого.
Сега ще се наведа.
За да пия вода.
На ръка.
От чучура.
После пак ще се смея.
После ще спя.
До чешмата.
На пейката.
Под върбата.
И ще летя насън.
Това го умея.
И ще се смея.
От безкрайния космос.
Над всичко.
Уморен съм.

Р. Антов

1 коментар: