Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

ГЪРМЕЖИ

/Каролина да го не чете! Дълго е. Ама па нема ни една излишна дума! За нея е следващото./
Прекрасен ден. И колата пали. И съм към планината. Да нагледам наще и да хапна баница. Преди селото спирам и се отбивам в гробищата. Винаги спирам. Обичам да поседна до някой гроб на близък човек и да пуша. И сега имам две цигари. Една за мен и една за стареца. Пушим и си приказваме. Умря преди 27 години. После паля някоя и друга свещ и се прибирам. Паля и на Мишо. Братовчед. Утрепаха го на взривната фабрика с още 14 човека.
Баницата е на масата. А мама:
- Роси, разбра ли какво страшно нещо е станало? 
Настръхвам. И питам:
- Какво?
А тя:
- В едно шуменско село е гръмнала цистерна. Има много загинали и ранени. Трагедия!!!
А аз:
- Не ми дреме. Не ги познавам. На теб кво ти пука? Дали ги познаваш?
А тя се кръсти и ме гледа невярващо:
- Роси, ти ли приказваш това? ТИ!!!
- Че аз. На тия от това шуменско село дремеше ли им когато гръмна заводът в нашето село? За Мишо дремеше ли им! За Милка! И те не познаваха никого...
Вече не ми се яде баница. Не ми се яде и зеле със свинско. Не ми се и стои. А отвън е реката. Даже не слязох до нея.
После паля колата и тръгвам обратно. Денят вече не е прекрасен. Карам и мисля:
На кой му дремеше за загиналите на околовръстното войничета?
На кой му дремеше за децата в Индиго?
За децата от Лим на кой му дремеше?
За хората във фабриката?
...
Дремеше им на тия, где ги познаваха. И на мен ми дремеше. Вече не.
Дреме ми повече за едно въшливо куче, отколкото за загиналите. Защото го видях. А тях не познавам. И защо трябва да ви дреме. Сега ще оревете фейсо и ще търсите виновни. И новините ще се напълнят. Обичате да гледате трагедии. И да се радвате, че ви се е разминало. А е въпрос на време да не ви се размине. 
И да се сещате някой да е осъден? Не се сещате. Що няма. А няма, защото системата е тотално сгрешена. 80% системни грешки гласуват и избират как да живея. Примери за системни грешки много. 
Не е ли системна грешка човек, где смята, че при соца се е живяло прекрасно, що кучешката радост е била прекрасна?
Каква грешка е човек, где смята че Жан Виденов е бил добър премиер министър?
Не е ли системно увреден човек, где смята, че Костов му е взел пенсията и оня, где смята, че Костов е безгрешен?
Системно трябва да си повреден та да избереш цар за министър и да те оправя 4 години, вместо 800 дни?
А после други системни грешки да изберат да ни дооправят цар, комунисти и турци?
Не е ли тотално увреден човек, где гласува за премиер, който нарежда на шефа на митниците да спре проверка, що проверяваният е наш човек? И где пише есемеси на виши съдии?
И за една лидерка на партия, где се обажда на следовател да прекрати проверка? Що бил наш човек.
Та ми писна от системни грешки. До тая заран ги правеше и лаптопът ми. Е вече не ги прави. Треснах го от земята. Да ме не мъчи. Имам нов. Дедо Коледа ми го донесе. 
А сега ще си сгрея ракия. Що съм болен. Камината съм напалил. И ще си нарежа кисело зеле и кисели зелени домати. Имат витамин С. И ще пия една - две за ваше здраве. И ще излея на плобките за бог да прости. Капка. Нема да зяносвам убавото пиене за непознати. После ще метна една вратна пържола на скарата. И ще сляза в мазето да врътна канелата.
А вие да не пропуснете вечерните новини! Все ще има още некой умрел.
Бог да прости убитите! На живите наздраве!

Р. Антов

1 коментар: