Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

СВЕТЛИНИ

Гледам светофарите. Едните светят зелено. Три пъти светнаха зелени, мина само една кола. А другите светят червено. Като светнат зелено, не смогват да пропуснат всички коли. После светват пак червени и не пускат. А другите светят зелено, пускат, ама няма кого да пуснат. И току що един прелетя на червено. Не утрепа никого и не се утрепа. Та си мисля. 
Така си живеем. Някой казва какъв светофар да светне, накъде за завием и кога да спрем. Без да се интересува, това дали е добре за нас. Важно е да е добре за него. Да взима заплата и светофарите да мигат. Докато някой реши да наруши правилата. Да мине на червено. Даже да утрепе някого, няма лошо. Защото тогава все някой ще си зададе въпроса:
- Защо, аджеба, трябва да спазвам правила, где някой, где няма понятие от трафик, ги определя!?
И да мине на червено. А като се поизтрепем, ще се сетим и ще дръпнем един бой и на светофараджията. И ще потрошим светофарите. Що знаем, че с предимство е десностоящият. Или тоя, на когото дадем път. Що сме хора. Всеки е тръгнал нанякъде. Никой не може да го спира, насочва или праща там, където не иска да отиде... Само що е светофараджия и натиска бутоните. И мени светлините. Според това, кой му плаща.
Ай приятен ви ден! Пуснете си Цепелин. Не граф Цепелин! Лед Цепелин. Лед с Джим Бим. Или Джим Бим с лед. Или само Цепелин и Джим!


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар