Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

АРМИЯ

Никулден е. Честит на имениците! 
Та се сещам разни неща. Според 79.876% от приятелите ми в предния профил съм малоумен. С тоя имам наредък. Умен съм според 20.124% от приятелите в него. А аз не знам колко съм умен, ама знам какво ядох на 06.12.1981 година. 
Карлово. 11-та танкава бригада. Зенитната батарея даваме дежурство в стола. За обяд има кюфтета със сос. Риба има за офицерите. Шаран. Голям. Нарязан. Старшината, Петко Черния е скатал десетина кила филе за лично ползване. А в печката е скатал две тави с кюфтета. Без сос. Около 540 броя. За приятели и подмазване. Но и ние имаме приятели. И раздаваме. Аз даже крада половината му риба и я давам на Тошев да я пържи в класното. Тайно. И тайно да се напоркаме. С ром.
И Петко Черния идва в 17:00. Отваря фурната. А там две тави. С четири кюфтета. И половина. Строява ни пред казаните. И тръгва. Пенясал. И почва:
- Ти колко кюфтета изяде?
Първият:
- Нито едно.
Петко. Пред втория:
- Ти колко?
- Нито едно.
Пред третия:
- Колко изяде?
- Нито едно.
Аз съм към края. Нема ни едно изядено кюфте. Никулден е. И ми е писнало. От гаври и малоумници. Яде ми си риба. И ми се пие. Зверски. Да удавя дивотията. И застава пред мен. Пенясал. И лигите му мокрят лицето ми:
- Ти колко?
Аз:
-Колко какво, другарю старшина?
- Кюфтета бе, идиот!
. Е па около три хилади, другарю старшина.
- Кво три хиляди бе, идиот?
- Е па толкова опекохме, другарю старшина.
- Идиот! Колко изяде.
Те тук съм целия омазан с лиги. И съм в предоргазмено състояние. И го удължавам.
- На Никулден ям риба другарю старшина. Бракониер съм.
- Идиот! Не те питам кво ядеш! Колко кюфтета изяде?
- Едно другарю старшина. Второто го нахапах. Изяде го Тасев.
Оня почерня. Аз получих оргазъм от кеф. Когато изрева:
- Твойта мамка новобранска. Що го изяде???
И побегнах към желязната врата. Той към черпака. Бърз бях. Питайте Юри! По бърз от черпак. Пет шест кила. Дървен. Метър и петдесет.
Та после ядох пържен шаран. С ром. На 06.12.1981 година. В Карлово. А натовци се насираха от страх. Нема нечин да не са. Армия, где яде кюфтета, е непобедима.


Р. Антов

1 коментар:

  1. Ето от къде си прихванал навика да пиеш квалитетни питиета,с неподходя
    щи.мезета!Като"виски"с наденица на
    скара!Като манджа с грозгье,казано
    на врачански!Хохо!
    "Някъде край Пловдив".....

    ОтговорИзтриване