Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

ПРИКАЗКА ЗА РС

Никгога не съм писал приказка за РС. Даже не знам какво е . Ама с Ели сме стари дружки. Та ще пиша.
Имало едно време едно РС. Най обикновено РС. Приличало малко на драмонь, малко на хихохотигров карабадабър, и малко, ама много малко на овцекон. Абе направо си бил РС.И сато всеки расов РС правел това, где умеем. А умеел много неща. Да събужда стари спомени. Да бърка в сърцата. Да раздвижва мозъчни гънки. То това му било професията.
И един ден РС тръгнал на работа. Първо отишъл в няколко мозъка. А там ни една гънка. Изгладени мозъци, с проблясъци на чалга и салам кучешка радост. После бръкнал в сърцата. А те празни. Тук там в някое някой байпас, ама това се не брои. РС търсел в сърцата малко обич. А те били празни. После видял едно бездомно куче. Или видяла. Кой знае кво е РС. Кучето спяло. И РС се заровило в сърцето му. А там пълно с обич. И ще ви кажа под секрет, РС взело малко от нея. И името на тоя, где било в нея. И го намерило. И оставило в сърцето му. Малко обич. Истинска. Кучешка. А после тя заразила мозъка. И той се нагънъл. От чувства.
После РС се сетил, че забравил спомените.
И дойде при мен. със спомени за една гимназия, у един малък град и едни стари приятели. Стари неостаряващи. Като спомените.
После го изгоних. После се върна с едно СР. Каквото и да значи. Що се обичат. Това е химия.
Тия на снимката, с ръцете пред брадите също са химия. 90% вода и 10% минерали. Ама с гънки на мозъка. И с пълни сърца. 54 годишни деца.


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар