Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

СЪСЕЛЯНИ

Сега ще ви разкажа нещо на моя диалект, от моя край, где съм го чул с ушите си. И ако някой ми каже, че съм по - малко българин от него, ще му ЕПМ. После и ще го преведа.
У селО ималО двама приятели. Дръти. Анто и Еленко. Анто кьопав, Еленко с длъгье ногье ко сръндак. Еленко умрел. Погребение. Каруцата с ковчега напред, Еленко лежи затрупан с цвекье, а зади каруцуту с ковчага опечалени виу на умрело. Най - озад Анта. Кьопа, и си орати:
- Еленко, Еленко, кве убавЕ ногье завлече у гробищата!!!
Та се сети и за едън от фамилиуту на бабу. Седи у кръчмуту. И мези. И учиниуту една маслина. Последна. Не мое гьу бодне. А кьелнерката га гледала, гледала, узела му вилицуту и гьу набола. И му подала и казала:
- Те така става!
А он:
- Става. Ама кад гю умаламочим.
Та същият караше работницити у горското. Почиву на обед. А тоа да ньег, гледа у падинуту поди ньи и казуе:
- Любене, Любене, ако сберем сви дръва, где съм изрезал, че напълне овуа падину.
А Любен:
- Вужгане, ако поврънем пиеньето, где съм изпил, че ти отнеса дръвата у морето.
Те той сакаше да ви каем. А Вужгам е станул Вужгам, що не е можал да каже "вузгам трупье". Казал е " вужгам трупье". А у селО не мое да оратиш на диалект. Еднък че ти туре прЕкор. Ко на Дусчето. Место гусчичи, каза душчичи.
ПРЕВОД.
В село имало двама приятели. Анто и Еленко. Анто куц, а Еленко с дълги крака като на сръндак. Еленко умрял. Погребение. Каруцата с ковчега отпред, Еленко лежи затрупан с цветя, а зад каруцата с ковчега опечалените вият на умряло. Най - отзад Анто. Куца и си говори:
- Еленко, Еленко, какви хубави крака замъкна в гробищата!!!
Та се сетих за един от фамилията на баба. Седи в ресторанта. И мези. В чинията маслина. Последна. Не може да я набоде. А келнерката гледала, гледала, взела му вилицата и я набола. И му я подала и казала:
- Те така става.
А той:
- Става. Ама кат я изморих.
Та същия караше работниците в горското. Почиват на обяд. А тоя до него гледа в падината под тях и казва:
- Любене, Любене, ако събера всички дърва, где съм изрязал, ще напълнят тази падина.
А Любен:
- Вужгане, ако повърна пиенето, где съм изпил, ще ти отнесе дървата у морето.
Това исках да ви кажа. А Плъжвам е станал Плъжвам, що не е могъл да каже " плъзгам трупи", а казал " плъжвам трупи". А в село не може да говориш на диалект. Веднага ти слагат прякор. Като на Дуслето. Вместо "гъслета", казал " дуслета".

Няма коментари:

Публикуване на коментар