Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

ГОГО

- Баща ми, утре нали няма да плачеш?
- Че от къв зор?
- Защото си тръгвам.
- Че винаги някой си тръгва!?! Защо да плача?
- Ей тъй. Да ти олекне.
- Гопе, ще ми олекне когато си тръгнеш.
- Баща ми, непоправим си циник.
- Защо? Какво цинично има в това, да ми олекне.
- Цинично е да не ти е мъчно, че си тръгвам.
- Свикнал съм. Винаги някой си тръгва. Даже и аз.
- Не те разбрах.
- Сложно е за разбиране. Просто си представи, че хората вървят! Срещат се. И си тръгват. Понякога се се срещат и разминават без да са разбрали, че са се срещнали.
- Ти винаги говориш кратко и ясно. Разбрах нищо.
- Браво! Щом си разбрал нищо, знаеш всичко. Тогава кажи, за какво да ми е мъчно!
- За мен!
- Че защо?
- Защото си тръгвам.
- Винаги някой си тръгва. Даже и синовете.
- Утре тръгвам.
- Не, Гопе. Не тръгваш. Връщаш се.
- Ти па. Тръгвам.
- Не. Връщаш се. И само малко ми е тъжно. Няма с кого да си пия водката. И да говоря. Не тръгваш.
- Стана труден за разбиране.

- Не, Гопе.Лесен. И ти го знаеш. Там те чакат. Чака те някой, где те обича колкото аз те обичам. Връщаш се там, където те чакат. И те обичат колкото аз те обичам. Тръгваш си от там, където не те обичат.
- Баща ми, колко градуса е тая ракия?
- 53. Що?
- Дойде ти в повече.Тръгвам. Не ме ли обичаш?
- Не. Връщаш се. Както се върна оня ден тук. Където те обичаме. Сега се връщаш там. Където те обичат. Не тръгваш. Връщаш се. Човек си тръгва, ако тръгне, а не знае къде отива.
- Леле. Добре, че ракията свърши!
-Утре се връщаш. А аз ще тръгна нанякъде. Все някой тръгва нанякъде.
- Лека, баща ми!
- Лека! И ме събуди да те изпратя!
- Ти па. Ти ще ме събудиш. Пенсионерите се наспивате бързо. Лека!


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар