Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

БЕЛА СТЕНА

БелА стенА. 
Винаги когато минавам там, свалям от гърба си грижите. След нея почва нов свят. На детството. Вляво е реката. Знам всеки камък и вир. Не успяха да изчистят коритото. Поне не цялото. Затова нещо остана в детството. Там, где го изчистиха, не остана нищо. Ама останаха. Лилин вир. Синия вир. Вирът на Добра вода. Не останаха Бабунките. Там хванаха водата за екоенергия. И пейзажът стана лунен. Останаха Върбак, Цигански вир, Радин вир, Чанин вир... Останаха баирите. Малко поостригани, ама останаха. Остана планината. Реките в планината потекоха по тръби. За екоенергия. Останаха ливадите. Остана някое и друго кладенче с ледена вода. И тритони в тях. И до тях кутия от консерва. Да гребнеш и пиеш. Остана дъждът. Остана небето. Останаха звездите. Славеи останаха. В шипковите храсти, ухаещи в нощта. Остана ароматът на прясно окосена трева и свистенето на косите.
Остана и циганската махала, пораснала няколко пъти. С аромат на циганска махала. Като дете си запушвах носа и пребягвах по пътя през нея.
Ама останаха и хора. Няколко пъти по малко, отколкото в детството. Вече поостарели, ама истински. Где може да изпиете по ракия. Да поговорите. За всичко. Да ти помогнат да свършиш някоя работа. Да им помогнеш.
Това е. Нещата са прости. Толкова прости, че вече няма накъде.
После се прибирам в града. Големият малък град. Не познавам никого. Не ме познава никой. Не познавам даже тия, где познавам. И тия, где ме познават, не ме познават. С малки изключения.
Това е. После отключвам входната врата. Знам имената на 5-6 човека у входа. Не знам как се казва съседът до мен. Пък и що ли ми трябва да знам!?
Хаха. Днес говорих с един съсед. попитаме за кой съм гласувал. А аз отговорих, като го попитах той за кой е глаувал. Не ми каза. Тайна на вота. Аз пък не му казах, че не гласувах. Що мразя да ме задължават да правя нещо, где ми е право.


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар