Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

РЕЙС

Синът ми разказва:
Прибирам се с автобус. Във Виена се качва една майка с 6-7 годишно дете. Сяда на седалката срещу мен, вади книга и я прелиства. И казва, уж на малкия:
- Тая книга я чета цяла година. Кака ти не може да се начуди, как още не съм я прочела.
Хлапето:
- Мамо, не се притеснявай! Трудно се чете. Сега разбра ли колко ме мъчиш, като ме караш да чета!
После тръгва да се разхожда из автобуса. Полупразен. Пипа разни ръчки, копчета и всичко, где му е интересно. А тя. Силно:
-Веднага идвай и сядай! Не бъди такъв селянин.
А хлапето:
- Че ние какви сме? Нали на село си отиваме!
Паднах от седалката. А оная чете до София. Три страници.


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар