Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

ХУДОЖНИК

Имам един приятел. Филибеец. Художник. Картините му са невероятни. И почти не рисува портрети. И когато го попитах защо са толкова истинско нереални, ми каза, че във всяка картина остава част от душата му.Та се видяхме сега. И се прибирам. Качвам Петрохан. На една отбивка спирам. Слизам и гледам гората. Небето... После виждам. Душата на гората. На буките. На небето. Тревата. На облаците. На капката дъжд. На чешмата. На камъните. На водата. На окапалите листа. И се сещам. Гошо не рисува с душата. С четка рисува. Душата му само вижда. А той не рисува гора, небе, вода... Рисува душата им. Затова рисува страхотно. За да рисуваш душа, трябва да имаш душа да видиш душата на камъка, капката дъжд и небето. И да им я вземеш. Та да я видят незрящите нарисувана. И зрящите да я видят.
Затова не рисува портрети. Защото ще нарисува душата на модела. И на човека ще му остане само лице. Душата му ще е на парчето картон.
После спускам към Берковица. И пак мисля. Що видях в тях няколко портрета:
Може пък да рисува портрети. Ама само ако зад лицето има душа. Затова портретите бяха само три. Само три.


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар