Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

КУЧЕ

Прибирам се от село. И спирам на язовира. А там куче. Помияр. Гладно. Сред боклука. Нямам нищо за ядене. После се сещам, че в багажника возя едни бисквити от лятото. Сестрата ги е забравила. И му ги давам. То върти опашка и ги хапва. Аз тръгвам. И си мисля, да напиша у фейса, кой мине от там, да му дава нещо да хапне. И на Златко да напише, да сложи един контейнер, що всичко е насрано. От помияри. Двукраки. Стигам в града и се сещам, че никой няма да му занесе храна. Ни па контейнер ще сложат. Влизам в магазина и купувам кучешка храна и пилешки крака. И се връщам. Първо му давам спецхраната. Мирише я възмутено и отива в боклука. После получава краката. Виждали ли сте щастливо куч?. Ако не сте, ето го по долу на снимките. На последната се усмихва. Без майтап.
Та съм решил. Вече няма да наглеждам само проститутчиците до пътя. Имам си и куче. Може да го намерите до паметника, где казва, че покрай този паметник е минала лопушанската дружина. За освободи гр.Фердинанд. И са я изтрепали. Не казва от где са минали Георги Димитров и Васил Коларов, та не са ги утрепали. С пречупен кръст върху надписа. С невероятна красота зад него и с вагон боклуци до него. И кучето. Вечното вечногладно куче.


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар