Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

ДЕН

ДЕН КАТО ДЕН
Събужда ме тракането на щорите. Тъмно е. Телевизорът изгоря вчера. Нема сутрешен блок. Опъвам се като дърт котарак на припек и ставам. За пръв път от години ставам, без да изпуша цигара в леглото. Отварям вратата на терасата и автоматично се отваря вратата на спалнята, що снощи съм забравил да затворя прозореца и вратата на кухнята, които пък автоматично се затварят. Неколко пъти. С гръм и трясък.
После пея под душа. От зор. След вчерашния съм забравил до пусна бойлера. Първо тече леко хладка вода, ама като вижда, че не бегам, почва да тече студена. После изтривам пяната от мен. Небръснат. Винаги се бръсна под душа, ама тоя път нещо не се разбираме.
После излизам на терасата. С кафето от вчера. Винаги сутрин първото ми кафе е вчерашно. После паля първата цигара и гледам.
Вятърът гони сиви облаци, по сиво небе и търси слънцето. Упорити сиви облаци. Като магаре на брод. Гони и стотина гълъба, ама и тях ги не стига. Играе си с жиците и се крие сред клоните на зимните дървета. После поглеждам надолу. Една червенокоса индийка, с черно яке, черен панталон, бели ботуши и дебел задник се е завряла в една кофа за боклук. Дали ще се измъкне!? Измъква се, ама с празни ръце. А боклукът не е у кофата. До нея е, до оградите и до храстите. И до колите. Вятърът е почнал работа по програма за временна заетост. Мете. И не само мете, а и кичи дърветата. С найлонови пликове. Зелени, сини, черни , бели и тук там някой шарен. И хем е грозно, хем е красиво. Даже ги е накичил с два три чорапа, една тениска и една кърпа. Красиво е.
После се сетих какво беше, когато минах за пръв път през Словения. Невероятна чистота. Невероятен ред. Невероятна красота. След петдесетина километра ми омръзна. След сто вече бех ядосан. Бах ти идиотската работа!? Ни празни пликове у храстите, ни празни бутилки, ни дюшеци, ни гуми. Поне ей така. За разнообразие. И окосили идиотите. А за капак не дават и да спреш у аварийната лента, та поне една вода да пуснеш. И деретата си облицовали с камъни. Абе мани! Префърцунената красота не е красота. Друго си е да се изпикаеш у храстите, и заобикаляйки празни битилки, да сгазиш некое говно.
После от един вход излиза една баба. Отнякъде излизат десетина котки и я наобикалят. Явно ги храни.
- Мац! Мац! Мац!
На терасата на втория етаж излиза един ненаспал се.
- Мама ти пенсионерска, събрА всичките мачки на малата.
Бабата все едно не го е чула. После се провиква:
- Господ да те убие! Същият малоумник си като баща ти и дедо ти.
Отгоре полита пластмасова бутилка с вода и се пръска до бабата, ама тя не спира.
- И като оная курва, майка ти.
А мачетата са награбили кво са могли и лапат на някое тайно място. Бабата се прибира преди втората бутилка да е излетяла. А тя излита и пада до 2 -3 закъснели мачета, които се разбягват като американци, пред руски танк " Армата".
После се чудя какво да правя и се сещам, че имам заръки. И съм у склада за смески. По заръка от мама.
- Смески за агнета има ли?
- Има. За малки или големи? Ти откога стана овчар?
Поглеждам продавача. Познавам го от някъде, ама не се сещам. И му казвам.
- Цял живот съм овчар. И да ти кажа, нема малки и големи агнета. Има големи и малки овце. Големите ще ги видиш по целия град. Малките са по ливадите.
И взимам смески за малки агнета. До 2 месеца. Да знаете, че агнето става големо когато подкара третия месец!
После съм на една бензиностанция. По поръчката на баща ми.
- Дайте ми масло за Щил.
- За бензин ли?
Само що не падам.
- Че те и дизелови ли правят?
Тук само що не пада и продавача.
- Не. Но има и масло за верига.
Тук не падам. Само що се подпирам на бюрото му...
После минах да си купя цигари. И изпих едно кафе. И се сетих, че съм 100 кила, що ме подсети магазинерката. Взех си кисело млекце, от онова за ядене, и банани. Преди да седна да пише това, прибрах у камерата една кокошчица. И малко месце от врата на прасенцето. И каймичката за принцески. И топеното сиренце. И кашкавалченцето. И саламченцето. Докато отслабна. Или докато огладнея.
И ще ям маслинчици с хляб. Майка така ги яде. Сам.

Р. Антов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар