Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

ФОБИИ

Та за третата фобия. От зъболекари и игли.
Таман съм се оженил. И както знаете, едно зло никога не идва само. Заболява ме и зъб. При третото зло. Тъщта. И отивам на зъболекар.
Тогава Тодор Живков ни лекуваше безплатно. Та не помня как се казваше ни зъболекаря, ни медицинската сестра. Ама останалото помня.
Отивам в седем сутринта. У Долни Лом. Пред кабинета съм пръв. Явно съм с най - силен зъбобол у селищната система. После идва сестрата. После зъболекарят. Влизам и сядам на стола. А зъболекарят:
- Кажи маце, кво те боли? Я отвори уста!
Той на всички казваше маце и да творят уста. Та отварям, ама от болка не мога повече. И сестрата опъва. Оня бие с огледалцето по зъбите, докато налучка болния. Подскачам от болка. А той:
- Кътник. Ще го вадим.
Сестрата му подава игла, после с две куки ми опъва устата и оня я забива негде по устата. После стои няколко минути, оная пак опъва, тоя пак чука. И като установява, че не ме боли, хваща клещите, навира ги в устата ми и дърпа. Не става. Той псува и пак дърпа. И пак. И пак. Нещо казва "хрус", а той казва:
-Счупи се. Сега ще го оправя. Сестра, дай длетото!
Длето имаше дядо ми. Бе и дърводелец. Ама зъболекар с длето ми се стори малко подозрително. И се почна. Сестрата опъва устата ми, оня млати с чука по длетото и кърти зъба ми. Парче по парче. Час. Два. От време на време си почива и пуши. А сестрата прави нова упойка. А аз седя. Не викам от време на време. Търпя. От време на време плюя до мен. Парчета зъб. Некои ги гълтам. В 11:15 съм готов. Поглеждам се в огледалото. Приличам на оня от Батман. Устата ми от лявата страна е разкъсана и удължена с 4-5 см. После излизам, а навън хората ме гледат. Половината от сутрешните. Другите съм изгонил с виковете си.
После съм у ей тоя вир долу. Къпя се, после сядам на скалата и ловя риба. После някой ме потупва по рамото. Мама. Зад нея татко. Некой от тия пред кабинета им казал, че може да умра. Та дошли да ме видят. За последно.
Е не умрех. Ама като чуя за зъболекар, бегам. Като видя, припадам.
пп.Василева, от теб нема да припадна! Тия дни ще те навестя. Ще имаш работа поне месец.

Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар