Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

СТОП

хаха. Вече може да ме ядосдвате. Нема брадва.
Одеве ми звъни телефонът. Непознат номер. В неделя никога не звънят кредитори, банки и съдебни изпълнители. И го вдигам-. А там женски глас:
- Днес сте докарали баща ми до града. Идвам за брадвата. 
Казвам адреса, слизам и чакам. Пред блока. С брадва в краката. Женскитя глас. И той идва. Убава жена, на около 60 години. Пълничка. Малко - много пълничка. Нема начин да ме не познае. Повдигам брадвата, а тя се усмихва. Нищо, че е дебелшка. Убава е. Тръгва към мен, благодари и взима брадвата. Аз И благодаря, че ми е спестила търсене и тичане. А тя се бие по челото. И казва:
- Пуста памет! Щях да забравя.
После отива до колата, оставя брадвата и се връща. С плик. Кило ракия, три кила вино домашно и няколко буци сирене.
- Това от баща ми. На божич ще ти прати суджук. Как се казваш, че не помни името ти?
- Няма значение. И аз не помня неговото. Да звънне!
После тръгва. С брадвата ми. Камината е празна. Студено е. Ама имам ракия. Страхотна е. И топли. До виното още не съм стигнал. Сиренето ще го запазя за нова година.
Па се сещам, че имам и нацепени дърва. Брадва ич не ми е трябвало. Ама нали е аванта. Пусти мерак за иманЕ.
Ама добър бартер направих. Една брадва е 12 лева. Гугъл ми каза. Кило убава ракия е десет. Сиренето десет. Три кила вино дванаес. Общо дваес и два лева и 67 стотинки. На келепир съм.
Без суджука за Коледа.


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар