Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

СЪСЕЛЯНИ

Хаха. Сетих се нещо. Ще почна една рубрика за познати хора от моето село. От днес. От съседите.
Всеки човек е чешит. Едни повече, едни по - малко. Тия, где са по - малко, ги приемаме за нормални. Тия, где са повече, ги разбираме трудно и смятаме, че са малко чалнати. Тук нема да ги деля на чалнати и нечалнати. Вие ще преценявате. Та почвам от малата. Имена ще са измислени, що иначе може да подлежа на разстрел. Почвам.
Къщата му е на баира след нашата. Невестата му е убава. А той е ловец. Истински. Има и кучета. Ловни. Не знам дали е трепал диво животно и какви са били кучетата, ама помня едно от тях. Лято е. Минавам край тях и виждам кучето му. С огромна рана на гърдите и предния крак. И го питам от какво е. А той:
- Оня ден вдигна един глиган. Към триста кила. Над Пандурски кладенец. Сгащи го в една сечинка, а аз нямам пушка. Викам, ама то лае и налита на глигана. И оня изчака да доближи, и го перна с глигите. Като с нож. Едва не го уби.
Вечерта разказвам на един приятел историята, що е бракониер. Да отиде да дири глигана по Клюн. А той се смее:
- Пернал го с глигите, а? Косили са на Моньо ливадата и го пернал с косата. Толкова е косач, колкото и ловец. А кучето му гони само кокошки и мачета по малата. Ако види диво прасе, че се насере.
И после продължава:
"На лов сме. Кучето вдига заек. Той само що не се удря в краката му. Нашият стреля, заекът бяга. Отърва кожа. А той:
- Може да не ям заешко, ама поне спането му развалих."
Та една зима като тая днес виждам в реката пред нас дива гъска. Тичам и го викам. Да ми даде пушката и да дойде с мен за алиби. Той я грабва. Гъската плува и не бяга. Все едно е питомна. Вече си я представям у тавата. Ама той ми не дава пушката. Иска слава. Нема 20 метра. Прицелва се и бам. Бам. А гъската стресната се чуди какво става. Клякаме и презарежда. Бам. Бам. Гъската вече е разбрала, че е на път към тавата. И отлита. По течението. А той:
- ОтидЕ де мре.
Та сега се сещам. Сигурно е умрела. От смех. И я щеше да умра, докато пишех горното.
Иначе не е лош човек. Помага на приятели. И не се е карал с никого. Ама се чудя, що е станал ловец, а не природозащитник.
ПП. Приликата с реални лица и събития е само илюзия. Витко, наздраве!


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар