Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 9 януари 2017 г.

ПРИКАЗКА ЗА КАКВОТО И ДА Е

. Явно трудно се пише за каквото и да е. Та се наливам с водка следгрипно и се чудя откъде да почна. После поглеждам през прозореца. Копрен гори. Розов. Червен. Неземен. И комбинацията става. Водка и залез. Та на приказката.
Имало едно време едно слънце. Било същото като това днес, ама не баш същото, нищо, че било същото слънце, като едно време. Или поне хората не виждали, че е същото като едно време. Те мислели, че след като те не са същите, нищо не е същото. Не е съща зимата. Не са същи дърветата в снега. Не са същи баирите. Не са същите сърцата им. Само децата знаели, че е същото. Защото нямали житейски опит и вместо да се оплакват от студа и снега, им се радвали. И нямали база за сравнение. Само се радвали.
Ама се отплеснах. Приказката трябваше да е за "каквото и да е", а не за слънцето.
Та както и да е. Слънцето си обикаляло земята, а вуйчо Галилей, на Сияна и Цвета баща им, не бил казал още:
- И все пак тя се върти.
Може и друг Галилей да го е казал, ама оня не го знам. И после земята се завъртяла. Представяте ли си какво би станало, ако не беше? Половината от нас у фризера, половината на барбекю.
Та каквото и да ставало, земята се въртяла. Като манекенка на подиум. И мислела, че тя е центъра на света. И когато се въртяла, мислела че около нея се въртят галактики и звезди. А тя се въртяла само защото на нея живеели хора. Щом човек те завърти един път, е за цял живот. Па може и да не е, ама добре звучи. Ако някога решала да спре, хората биха станали спътници. Ама тя ги не пускала. Трябвали И . Не знам за какво. Сигурно за каквото и да е. За добро или лошо.
За каквото и да е.
А слънцето стояло и я оглеждало. Малко му била смешна, ама си била негова. Красавица. Не като Венера, где била гореща като него. Или студена като Плутон.
И виждало всичко. И знаело всичко. И носело разни послания. Каквито и да е. За каквото и да е. Стига човек да може да ги разбере. От изток на запад. И от запад на изток, ама ден по късно.
Та както и да е. На мен тая вечер ми донесе залез. Такъв, какъвто не съм виждал никога. Даже го прочетох. И знам кой ми го прати.
Та както и да е, каквото и да е. Само да не спира да се върти. Страх ме е от високото и не ми се става спътник.

Р. Антов
Харесва ми
Коментар

1 коментар: