Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 19 декември 2016 г.

СОЦСРЕДИ

Та оня ден един човек на когото много държа, ме посъветва да сменя социалната си среда. И реших да я сменя. Преглеждам телефонния си указател. А там социални среди, квито щеш. И се спирам на интелектуална социална среда. Катя от околовръстното я пропускам. Звъня на един приятел. Ще пие с роднини. Звъня на друг. Ще се прибере в петък. Звъня на трети. Не вдига. И ми звъни телефонът. Таня. От Москва, ама звъни от Монтана. Откриват магазин у малата. Богат беден. А тя предлага дегустация на вино. Нали е дистрибутор. А аз съм фирменото лице. На водката. Не на виното. Да съм минел. Таман материал за нещо да напиша, съм можел да събера.
Прибирам се, къпя се, бръсна, а олд спейсът ме щипе приятно. Обличам най - новите си дрехи. И съм там. В джоба на палтото имам орехови ядки.
И пробвам виното. И замезвам с ядки. И си говорим за разни работи. После идва един човек. Възрастен. Пита дали може да излезе да провери кучето си. А то красавец. Клечи пред вратата и го чака. Отвързано. А в магазина дядо Мраз и Снегурочка. И един с едно червено светлоотразително яке, като на дядо Мраз шубата. И тъповатичка физиономия. Та хората влизат, излизат, някой се отбие за чаша вино. Таня сипва, а аз подавам ядки за мезе. И си говорим на високо интелектуално ниво. Как оная нощ е танцувала Катюша. Руска И работата. Нема кючек да танцува, я. И за децата си говорим. Далеч са. Ей такива интелигентски неща. После оня с червеното яке излиза и гони кучето. Казвам му, че е на човек и го чака. Отвън го чака. На стапалата. А той:
- Магазинът ми не е за кучета! Носят зарази и бълхи.
А Таня:
- Домашно куче е. 
А оня:
- Същото.
И пак го гони. И навиква клиентите, що стоят на входа. Мен не. Изтупал съм се и ухая на олд спейс. И съм с нови дрехи. И излъчвам интелект. Па може и данъчен да съм.
После виждам един приятел. Праща на касата. С малко много физиономия на алкохолик, ама с изключителен интелект. С идиотка на главата. Посред зима. И го викам да дегустира. Средата става инелектна. Таман отпива от чашата, и оня с червеното яке пристига. И въвежда ред:
- Стоите от часове. Това не е кръчма. Пречите на клиентите. Тръгвайте!
Таня само що не пада от притеснение. Аз бъркам в джоба и вадя шепа ядки. Орехови. И казвам:
- Таня налива виното. Аз раздавам мезето. Не стоя току, така. И стоя двадесетина минути. До 18:00 съм на работа.
После казвам на Таня, така че да ме чуят и клиентите и чорбаджията:
- Благодаря за виното! Нали се сещаш, че редовно ще пазарувам от тук! Благодаря и за поканата!
И излизам. А сега си мисля:
- Ква социална среда бе, дружко! Социална среда у град, где тъпият е богат нема. Интелигентната социалната среда избега. От срам. И си пие пиенето в къщи, а не оди да дири социални среди там, где е простотията. От нея се крият. Като мен.
Та на на новият магазин пожелавам успехи! Грандиозни. Същите като на останалите магазини от веригата. Веригата богат беден.
Рекламата е безплатна. На веригата магазини... 
Приятна ви вечер! 
пп. Не можах да напазарувам портокали на промоция. За фреш. Обичам хората, где обичат портокалов фреш. Даже познавам един. Него обичам повече. Особено когато пие кайсиев нектар.
  

Роси Антов

2 коментара: