Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

вторник, 24 май 2016 г.

ЗА ДЕЦАТА, ЖИВОТНИТЕ И ЗНАМЕНАТА

  Та така и не разбрах, кога ни е събора. Мама казва, че съборът е когато се съберем. А се събрахме. Децата не можаха да дойдат, що са малко далеч. Не дойдоха и приятели, що са ... Нема да казвам кво са, що немам червени точки. Ама дойде сестрата. Точно на рождения си ден. И племенникът. Дойдоха и щерките на братовчед ми, бог да го прости. С децата си. Едната даже успя да доведе съпруга си. Страхотни хлапета. Право при животните. Радост неземна. Едното даже целуна прасето по муцуната. Снимки с магарета, кози и куче. После езда на магаре.  Доене на кози. И въпроси:
  - Защо колибката на прасето мирише?
  - Магарето има ли зъби?
  - Защо дупето на козата е толкова голямо?/ за вимето питат/
  - Кучето яде ли вълци? А лае ли?
  -Това дърво гора ли е?
  -А водата пере ли се?
  Даже четиригодишният юнак ми се ядоса, че съм му нацапал новата тениса с кристална вода от реката. Цопнах един камък до тях, та ги поизмих. После същият юнак къса една зелена ягода от градината. И я изяжда доволен. Майка му го гледа и казва, че не обича ягоди. А той:
  - Не обичам, що ми купуваш само червени. А аз обичам зелени.
  Кратко и ясно.
  Изпращам сестрата. С племенника пушим, а едно убаво ромско девойче от малата ни го зяпа, и се опитва да го впечатли. Красавица. Висока и изпъната като тетива на лък. Става ми весело и питам майка кое е. Сега свършва. Приета е и ще учи. Икономика или право. Вечерта ще прави бал. После един приятел от малата минава с пищов. Ама е свършил патроните. Давам на по - големият пари да ми вземе цигари и некой патрон за пищова на малкия. И му смятам. От малата е, може да не знае таблицата. А майка:
  - Роси, той смята по - добре от теб. Пълен отличник е.
  Бах ти!? Кво става у тая държава!?
  А по малата буа музика. Чалгата велика. Сбор е.
  А тая заран телефонът ми звъни. От гаража у влашко. Некой не работят цела година, ама работят на празниците, що живеят за това, да съсипват празниците на тия, где работят цела година. И невестата от там пита:
  - Сервизът работи ли?
  А аз:
  - На събор съм?
  Тя, сърдита:
  - Не те питам къде си, а дали сервизът работи.
  Убавица е, ама явно недоклатена от вечерта. Става ми смешно, що много добре знае, че ключовете са при мен, пък е и празник. И казвам:
  - Е що звъниш на мен? Звънни на сервиза и го питай! Може и да работи. Сервизови му работите. Хората почиват, ама той може и да нема почивка.
  После се прибирам. И понеже не бързам, карам бавно и се отбивам тук там до някое село, где не съм минавал никога. Що цял живот съм бързал. Път ту има, ту няма. Знаци за винетка има. А сутринта чух Бойко, колко неща е направил. И си мисля:
  - Ти убаво си направил, ама що не направи един път до Дунав мост 2, где го откри преди време. Сега мост има, ама път до моста нема. Като направиш пътя, ще има път, ама мост нема да има. Да беше видял кво са направили румънците!
  После виждам български байрак на порутена къща. После гледам за байраци. Висят обърнати на война и мир. Нови и изпокъсани. Висят скъсани огради. Висят по тях боклуци всякакви. Найлонови пликове висят по дърветата. Неокосени дворове. По пътя купчини тор. Та си мисля:
  - Браво, патриоти! Ама щеше да е по - добре, първо да купите десетина пирона, а не байрак! Та да позаковете висналите пармаци по тарабите. Или тел, та да поизправите мрежите! Или чувал, та да сберете у него боклука! Байрак гордо се вее, ако му е убава панорамата. Ако се вее над лайна, нещо куца у главите ви.

рр.На фотото е реката, где хвърляхме камъни.

Р. Антов


1 коментар: