Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 10 март 2016 г.

ЗА СЪЩОТО, НЕПРИСЪЩОТО И ПРИСЪЩОТО.

 Най- много мразя следното изречение:
"Да, ама не е, както преди.".
 Винаги ме е вбесявало.
Пораснах. Не е като преди. От мама. Искаш да те целуне.И искаш да останеш дете.
После целуваш, що обичаш. Целуваш, ама ти казват, че не като преди. А си същия. Значи някой целува по - добре.
Обичам те! Що ти ме не обичаш, както преди!? А си същият. Обичаш.
После се оглеждаш. Не е както преди.
 Няма ги старите приятели. Не е както преди.
Няма зеленооко момиче. Не е както преди.
 Май верно, не е както преди.
А е същото. Даже по хубаво.
Пишеш, кво си щеш.
 А после пишеш. Па кой ще да чете:
 Няма преди.
Има днес.
Има мен.
Има вас.
Има теб.
Днес.
Ей сега.
Има мама.
Двама сина ги има..
Има зеленооки момичета с внучки.
Има целувки.
Има приятели.
Нови.
Преди днес е днес.
Днес е преди утре.
Вчера няма.
Умря и го погребах.
Утре ще погреба днес.
За да няма преди.
Днес е днес...






2 коментара: