Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

вторник, 22 март 2016 г.

СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ. ЗА МОРЕТО И МАЛКИТЕ ГАЩИ.

  От под навеса.
  Непознат.
  Канехме се да ходим до морето с жената и децата. На палатка. Тя мрази палатките, ама мен ме обича, и ме пази. Обаче ми се налага да тръгна по - рано. Товаря палатки, тенти, чинии, ламарини, плавници, харпун... И тръгвам. Седмица по рано. Оказва се, че работата не е толкова страшна и я свършвам за два дни.
  После съм на плажа. Сам. Тя ще излезе в отпуск след седмица. Ще се върна да ги взема. Опъвам двете палатки, навеса, правя огнището, правя стелажче от изхвърлени на брега дъски и отивам до Каварна. Сезонът още не е започнал. Град като град. Още не е замирисал на плажно масло и пот. Пазарувам чайове, кафета, водки, коли, сладки и кво се сетите. 
  Прибирам се привечер. Плажното куче е опазило оставеното. После харпуна, плавниците и у морето. Десетина попчета и три рака. Излизам, взимам мрежестата торбичка и пак влизам. И излизам с малко миди и десетина рапана. Паля огъня, ламарината, мидите, попчетата, рапаните и раците... И местя шезлонга до него. И вече се мръква. Лампата свети, а водката приятно пари в гърлото. Морето леко гали пясъка. Луната прави пътека. За звездите. Някъде зад хоризонта проблясва светкавица. И по едно време виждам русалка. Жива. Излиза от тъмното. Чернокоса. Като фиданка.
 - Добър вечер!
 И аз съм добър вечер.
 -Може ли да поседна до вас?
 Скачам, разпъвам още един шезлонг и тя сяда. Не баш сяда, що съм го разгънал, та да полегне. Крака без край. А огънят гори до нас, ама и в очите И. После пием водка и говорим. Малко е тъповата, ама явно русалките са такива. У морето нема училища. И съм влюбен. До безумие. Така може да се влюби само човек на бутилка водка.
  После у палатката. А в гащите И жарава, где на нея вол да опечеш. Тогава спин немаше. То и презервативите беха кът. Ама както и да е. Жаравата ме изгори, после загасна и съм заспал. 
Събужда ме плажното куче. Сам съм. Девойката е станала по - рано. Сигурно прави кафе. Ставам и аз. И отивам да пия кафе. А там кафе нема. Нема чай. Нема водка. Нема бонбони. Нема кафеварка. Проверявам за плавници и харпун. Има ги. Поглеждам колко е часът. Сейкото го нема. Тогава и Сейко немаше. Що немаше долари. А девойчето никакво го нема. По плажа само куче и гларуси. После съм пак в Каварна. Купувам само кафе и водка. Не рискувам. После се прибирам и взимам плавниците и харпуна. После паля огъня. После отпивам. Няколко пъти. После се заливам от смях. Сам. А кучето гледа учудено.
Ама историята не свършва дотук. На другия ден се сприятелявам с Гошо. От Каварна. И му разказвам историята. Той се смее и казва, че ще се върне по - късно. И се връща. Със Сейкото и кафеварката. Другото е продадено. Русалката не била русалка, а общоизвестна девойка. После си тръгва.
  Ама историята не свършва дотук. Взимам жената и децата, идват още приятели. И мъжете сядаме под тентата. А жената чисти палатката и оправя завивките. После някой ме потупва по рамото. Точно разправям виц. Тя. И държи на една клечка, едни бикини. Черни. А зелените очи са като руско лазерно оръжие. Смъртоносно. И казва:
 - Не гледайте! Не са мои. Те тоя идиот го питайте кво правят у палатката му.
 А идиота забравя вица. Ама се сеща.
 - Не са и мои. Не помниш ли, че давахме палатката на Иван! Кой знае кво е правил. А тия малки гащи, у тая голема палатка, лесно се губят.
Сигурен съм, че ми повярва. Та да ви питам:
Вие стояли ли сте без секс, на плажа, до морето, под слънцето, цела седмица, а? Четирдесет годишни. Заради едни гащи. Нищо и никакви. Поне да беха неколко размера по големи!

Р. Антов.

2 коментара: