Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 19 февруари 2016 г.

ИСКАТЕ ЛИ ДИНКО ОТ ЯМБОЛ ДА БЪДЕ ОСЪДЕН., ЗАЩОТО Е НАБИЛ БЕЖАНЦИ?

  На днешната ден е бил обесен Левски. Борецът за свобода на българите. И както той казва, на всички поробени.
  А днес аз съм потресен до дъното на душата си. По новини и социални мрежи е Динко!!! Динко от Ямбол!!! Динко, где с голи ръце залови 11 мигранти!!! Въоръжени до зъби с една отверка!!!  Динко, где ги е пребил!!! Динко, где им е заповядал да легнат на земята, що ако не легнат, ще убие един!!! Динко, истинският патриот!!! Динко, героят на нашето време!!! Българското!!! Застинало някъде около Народния съд.
 Но да оставя новинарските сайтове и телевизии. Видях реакцията на повечето хора. Омраза.Смърт за бежанците. И страх. Неистов страх от различните. Страх от непознатото. Страх от всичко. Страх, скрит зад патриотарски призиви. Това другари, не се учи за ден. Трябва поколения да минат. Дедите ви не мразеха арменците. Приеха ги. Те помнеха Левски. А вие, сънародници скъпи мразите. За 45 години научихте само това. Да обичате партията и СССР, а да мразите всичко различно, та даже и да е двегодишно дете. На ръцете на майка му, бягаща от войната и търсеща по - добър живот. Понякога давеща се с него, у некое море. Страх ви е. Затова си поискахте преди месец и робството. Страхливите не искат да са свободни. Те искат да са сигурни. Искат граници, без да осъзнават, че границите им вече ги има. У главите им. Граници пред доброто. И пред нормалния разум. Ако не се осъзнаете, ще изчезнете от лицето на земята. Страхът ще ви погуби.
  И друго се сещам. Една жена от едно погранично село. По новините. Питат я за бежанците. Тя казва:
 - Минават едни съсипани хорица. Искат най често водичка. Даваме им. Даваме им и нещо за ядене. И си тръгват.
 А репортерката пита:
 - Крадат ли? Нападат ли ви?
 А бабката:
 - Не. Само водичка искат. Всички им даваме. Пият и продължават. Жал ни е за тях.
  А на мен ми дават надежда хората като нея. Где още ги има по тая територия. Въпреки Динко. Който нищо чудно утре, ако я види да дава вода на бежанец, да я накара да легне на земята. Що иначе ще убие дядото.
  Та да ви попитам, както често ме питат дали искам граници, дали искам да наградят полицая, убил афганско момче, или да върнат казармата:
 Вие искате ли Динко да бъде осъден? Защото е нарушил всички писани и неписани закони. Български и християнски.
 Честит ви 19 февруари! На бесилото по - долу не виси Динко. Споко!

 "Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила."

Р. Антов





Няма коментари:

Публикуване на коментар