Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

събота, 27 февруари 2016 г.

ЗА ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ, ГЕРОЙСТВОТО И ДИНКО ОТ ЯМБОЛ.

  От няколко дни по разни ТВ канали тече масова реклама на наборната служба. Явно неко се кани да ни тури капата и опипва почвата. А патриотарските сайтове им пригласят. На тая държава трябват мъже, а не меки китки.
  А аз отварям списъците с наборните войници и ги чета. И ужас. Там нема ни Ботев, ни Левски. Нема Стамболов. Нема капитан Петко войвода. Нема Кочо, нема батачани, нема Бенковски,нема Волов, нема Панайот. Нема ни един опълченец. Нема Яне Сандански. Брех, мама му стара!? Кво става!? Как така без казарм са станали мъже!? И най - великите БЪЛГАРИ. Нема ги и баба Тонка и Райна Княгиня. То нема и как да ги има, което не е попречило да са БЪЛГАРКИ.
  После си мисля за по - тривиални неща. Що виждам статия, величаеща Динко от Ямбол. Сам заловил десет диверсанта. Едно време десет по десет наборни войника едва улавяха един диверсант. Динко героят.
  И се сещам. На море сме. Седим под тентата на плажа. Десетина човека. Аз съм с гръб към морето. Малкият ми син е в шести клас. Плува като риба. В един момент скача, вика нещо и се затичва към морето. Приказваме си и мислим, че вика нещо на детето, где е с майка си до нас. Познават се от два дни. По едно време някой казва:
 - Какво правят тези деца?
  Обръщам се. Ивелин ту потъне, ту се покаже. До него главата на онова дете. Скачам, ама докато стигна до тях, Ивелин е стъпил на дъното и държи здрава детето в прегръдката си. Видял е, че се дави. Извикал е, но никой не го е разбрал. Казва.
 - Що вода изпих. Ама го не пуснах. Щеше да се удави, и да и удави и мен. А не можех да викна, що устата ми бе пълна с вода. Ама не го пуснах. Приятел в нужда се познава.
  Та се чудя за геройството разни работи. И за наградите. Тогава майката на момчето подари на Ивелин далекоглед. В калъф. Истински. Страхотен. А не беше ходил в казармата. Мъжете се раждат, не се правят у казарми.
  После попадам на масова споделяне на някакво писание от малоумен новинарски сайт. Ще съдят Динко. И народа се притеснява. Ще го защитава. Искам да успокоя и Динко, и написалите статията, и тия, где верват на написаното у статията:
 - Споко! Ни Динко ще осъдят, ни вас некога ще осъдят. Психичноболните не подлежат на съдебно преследване. Най - много от време на време  да ви преследват бели мишки, некой змей или зъл санитар с усмирителна риза.


Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар