Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 19 февруари 2016 г.

ИСТОРИЯ ЗА КЛЕП, КЛИП, ИВЕЛИН, ГОПЕТО И МОРЕТО

 Докато гледах дъжда у тъмницата, се сетих ей тая история. В нея няма поука, няма сюжети, няма нищо. Нито е тъжна, нито весела. Просто една история, за един плаж и едно куче.
 Беше преди доста години. Месец май. Опъваме палатките на плажа под село Топола. Турско село, между Балчик и Каварна. Лятото ще да прекараме там. Ловци на рапани. Вечерта поливаме начинанието, а на следващата заран посрещам слънцето. Няма по - красиви изгреви от морските. Над морето слънцето изгрява два пъти, да знаете. Опънал съм се на шезлонга и събирам кураж, за първото за годината гмуркане. И забелязвам, че нещо се движи около бутилките и агрегата. После го виждам в цялото му величие. Най - грозното куче на света. Гледа ме подозрително и мръснишки. После изчезва в храстите зад палатките.
 След час сме в морето, а след три сме пак под тентата. Под нея вече не е един плик със сирене и кашкавал. Обвинени са гларусите, що пликът бе окачен високо над масата. Докато разтоварим лодката, виждам кучето пак. Разхожда се величествено по прибоя. По - грозно е, отколкото сутринта. Викам го, а то побягва. Вечерта се появява пак. Като зъл дух. Гони вълните и ги лае. Даже успява да захапе някоя. Хвърляме му хляб и кокали, но то не ги поглежда. Не поглежда и нас. То си има морето. И плаж си има. Кои сме ние!? На сутринта торбичката с хляб и шунка, окачена над масата я няма. Понеже гларусите спят, обвинени бяха злите сили. Кокалите и хлябът по плажа бяха непокътнати. А кучето се разхождаше по прибоя и лаеше вълните. От време не време ги погваше и хапеше.
 На третия ден прибрахме храната в палатката. После дойде събота и на плажа дойдоха хора. Един приятел, Фиго, от селото, ни доведе един тигров боксер. Клип. Да пази, докато сме в морето. Добър и зъл. После влизаме у морето и пак излизаме. И си наливаме по водка. За днес сме свършили. И го виждаме. Кучето. Приближава се към нашия звяр, който ще скъса синджира от яд. Лае та се къса, а плажното мълчи и идва. Плажуващите и ние гледаме и се чудим какво става. А то се приближава, подвива опашка и ляга по гръб, вирнал крака. Предава се. Нашия спира да лае. И вече са приятели. Вечерта го отвръзваме и двете почват да гонят вълните. Нашият яде гранули, плажното го гледа и не пипа. Не ги пипа, даже когато нашето е вързано. На сутринта забравените пликове над масата ги няма. Има следи по масата. Кучешки. И един сериозно заподозрян.
 После времето се затопли и плажът почна да се пълни с хора. Напълня и плажното куче. Немаше ден, некой плажуващ да не изреве, че му няма обядът. А вечер и сутрин плажният грозник гонеше вълните и ги хапеше. И не поглеждаше храната, где щедро му давахме и ние, и плажуващите. И се сприятелявяше с всички кучета. Зверове и добряци. За секунди. Не се сприятели с нас. Гледаше ни присмехулно и не даваше да го докоснем.
 После дойдоха жената и децата. С децата се сприятели първия ден. Вървеше след малкия где и да тръгнеше. И ядеше от ръката му. А когато ние му давахме нещо, ни гледаше високомерно. И получи има. Клеп. От клептоман. Децата го измислиха. Клип, Клеп, Ивелин и Гопето. Неразделни. Един месец.
 После децата си тръгнаха. Кучетата гониха колата до главния път. 3 километра. След месец си тръгнахме и ние. Дойде до колата. Не тръгна след нея, но ни изпрати. За пръв път даде да го погаля.
 След няколко години имах път до Каварна. Есента. Отбих се до селото да видя Фиго. Първо минах през кръчмата. До тях не стигнах. Починал предната година. Така и не събрах кураж да видя жена му. После слязох на плажа. Нямаше го и плажът, и кучето. Водата бе отнесла пясъка и се бяха показали камъните. Седнах, запалих цигара и си поревах. Ей тъй. За нищо. После нещо ме докосна по гърба. Плажният разбойник. И ми се усмихна. А после подгони вълните.
 Лъжа ви. Нямаше го и него. Ама пък каква история щеше да е, ако беше дошъл, а?
 После си тръгнах. От високото погледнах брега. По плажа се разхождаше куче. Черно. Клеп бе черносивокафявожълточервенобял. И грозен.
 Та това исках да ви разкажа. И пак да ви кажа, да не дирите поуки. И да ви кажа, че всеки плаж си има куче. И всяко куче си има плаж. И всяко куче си има човек. Или човеци.

Р. Антов

1 коментар: