Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 14 януари 2016 г.

ЗАЩО КОГАТО НЕЩО СЕ СЛУЧИ, НЕ СЕ СЛУЧВА НИЩО. И ЗАЩО КОГАТО НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА, ВСЕ НЕЩО СЕ СЛУЧВА.

  Гледам телевизия. От Враца. Давят се в сълзи. Усещам и моите. После слушам версии за станалото. После побеснявам. Пак слушам децата. После гледам Янаки, после Бъчварова.
После гася телевизора. После сядам да кажа нещо на тия деца. И на родителите им. На всички.
 Споко! Това где се е случило, се е случило. Няма значение как и защо. Нещата просто се случват. На момчето лека му пръст! Това, где искате да се случи, няма как да се случи. Защото всички смятат, че няма как да се случи. А аз знам, че рано или късно ще се случи. Случвало се е. През 1997 година. Зимата. Ама тогава първо нещо се случи на всички. Инфлацията изяде парите на целокупна България. Пенсиите станаха десетина долара, а заплатите петнадесет. И тогава всички разбраха, че нещо трябва да се случи. И всички излязоха на улицата. ВСИЧКИ. У София, Пловдив, Видин, Враца... Всички, що всички разбраха, че така повече не може. И ги пометоха. Пометоха тия, где не искаха нищо да се случва и где ви казват, че от вас не зависи това, где се случва.
 После нещата малко се промениха. Вие ги променихте.
 През следващите години се случваха много неща. Убиваха деца. Убиваха баби. Гърмяха фабрики и убиваха хора. Биеха даскали. Биеха лекари. Крадяха и крадат като за световно. Няма правосъдие. Държавата ви смъква три кожи, да да има какво да се краде... Мога да изреждам какво се е случвало, до безкрай. Затова ще спра. Вие сигурно ще се сетите какво се е случвало. А аз ще ви кажа, защо ще се случва и се случва това, где не искате да се случва. И няма да се случва това, где искате да се случва. То е пред очите ви.
 Когато преди малко повече от година гръмна фабриката у Горни Лом и някой утрепа 15 човека, никой не излезе у Враца, София, Видин, да поиска нещо да се промени. Не излязохте, що бе далеч от вас. Излязоха няколко диви селяни, где усетиха случващото се на гърба си. Сами. Сега остана само един от тях. Сега същото ще стане и във Враца. Тази вечер ще излязат хилядатина човека. Утре 500. След 7 дни ще излиза само бащата на детето. Що него вече го засяга. Вие ще забравите. Докато нещо засегне вас. Ама тогава пак ще сте сами, що другите това ги не засяга.
 Та това исках да ви кажа. Най - вече да го кажа на децата, где плачеха. Защото в тях ми е надеждата. За да не плачете повече, разберете, че всичко, где се случва у тая територия, ви засяга! И че от вас зависи от нея да стане държава! Ама има една подробност. Когато у Враца или Горни Лом поискат нещо да се случи, същото трябва да поискат и тия у София и Пловдив. Заедно! Ако трябва с тояги. И тогава няма как да се не случи. Напук на тия, где ви казват, че нищо хубаво не се случва. Защото ако не го направите днес, утре ще плачете пак. За вашите деца.

Р. Антов.



2 коментара:

  1. Това, което се случи е поредната страшна трагедия. Ама на българина вече нищо не му е страшно. Това е ежедневие. Както някога всеки ден повтаряха, че някой завод е преизпълнин петилетния план и на никой не му правеше впечатление, така днес всеки ден убиват по някого и на никого не му прави впечатление. Свикнахме.И най-страшното е, че сина ми на 24 години веднага каза, че ще им дадат по някоя условна присъда "по непредпазливост" и всичко ще се размине. Развиках му се. Как "по непредпазливост"? Това е показно убийство по особено жесток начин! Той ми се смее и пита в кой век живея. Не е юрист, нищо общо няма със системата. Обикновен млад човек, за когото нещата е естествено да се развиват така. Когато съобщиха обвинението на прокуратурата ми се обади и ехидно ме пита още ли вярвам, че в България има правосъдна система.Поколението му приема нещата за даденост. То не вярва в системи, в министърки, в покурори и ценности. То просто оцелява. Като в джунглата - изяж, за да не бъдеш изяден. Ще оцелеят най-силните. Еволюцията също е кръговрат. Просто сме имали шанса да се родим на прехода между свята.

    ОтговорИзтриване
  2. От едно известно време вярвам само на по-големия калибър ....

    ОтговорИзтриване