Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

неделя, 17 януари 2016 г.

КАТЯ ОТ ОКОЛОВРЪСТНОТО И ЗИМАТА

 Прибирам се към нас. Радиото нещо пее. Тук там личи, че има път и се опитвам да не счупя с колата белите скулптури отстрани. Всичко е бяло до болка. Бяло небе. Бели снежинки. Бели дървета, поклонили се на тази красота до земята. Бяло поле. Бял баир. Бели мантинели. Шарени пътни знаци с бели шапки. Шарено бели къщи. Бели комини и бял дим. Бели вихрушки и тук там некоя бяла преспа. И една бяло бяла кола, маскирана като преспа. Нечовешки красиво. Нечовешки. Що ако беше човешки, щеше да има я празна бутилка, я найлонов плик, я нещо друго. Красота, която разкъсва душата ти.
 После спирам. До язовирчето. На стоянката на Катя. Няма я. То няма и как да я има. Що няма как у тоя студ. Ще И замръзне убавото дупе.  Спирам и слизам. Тишина. Бял язовир. До него бяла гора. В него осем диви патици. Шарени. Паля цигара. Белият сняг се топи във врата ми. Късчета лед влизат в очите ми. И се топят, преди да стигнат до сърцето. Да не съм Кайл. Харесвам повече черната Катя, отколкото снежни царици. После допушвам цигарата и се обръщам. Колата е изчезнала. После я виждам, ама е бяла. Сядам зад бяло стъкло. После я паля и пускам чистачките. Те нежно събарят белотата  на стъклото, и пред мен пак всичко е бяло. И пускам радиото. А там един чичка:
 - Вече няма зими. от 25 години няма зима. Тази сутрин от северозапад преброих 132 самолета. Кой знае с кво ни ръсят. А какви зими имаше, когато бяхме деца!?
 Прииска ми се и аз да звънна, ама не звъня. Ако бях звъннал, ето кво щеше да кажа:
- Има бе наборе! Има! Ама трябва да имаш очи и сърце да я видиш. И кучешка радост у магазините има. Има и домашни пържоли. И домашно вино има. И деца има. Има и кум и кумица. И огън до лозето има. Ако не верваш, те ти тая снимка. Отпреди десетина години е. Всяка зима има зима, ама требва да имаш хъс за зима. И за живот. И ако един ден няма зима, да знаеш, че я няма заради такива като теб. Избягала е вдън гори Тилилейски. Що вместо да И се радваш, я не виждаш. И се опитваш и мен да убедиш, че след като ти я не виждаш, я няма. И спри да цапотиш нечовешки красивото, с твоите човешки боклуци.
 После се прибирам. Дървото, до което спирам колата си, се е счупило. Току що. Явно некой, где не вижда зимата, го е ядосал и се е опитало да го прасне по празната кратуна, та да я види. Добре, че аз виждам. И спрях да се порадвам на това, где виждам, та се позабавих. Иначе щеше да прасне колата ми. И с право. Кво прави червена кола, с черни гуми, под бяло дърво, на бяла улица, до бели къщи, у бял квартал, у бял град у тъпа държава. Зима е.

 пп. Некой иска ли, когато спре да вали, да вземем по един найлонов чувал и да се попързаляме? Докато се намокрим до кости и ни замръзнат краката, ръцете и ушите? И после да се сгреем? С домашно вино? Или с ракия? Греяна.
КУМЕ, ЧЕСТИТ ТИ АНТОНОВДЕН ! И ДАНО НЕ УТРЕПЕШ ДНЕС НИКАКЪВ ДИВЕЧ !

Р. Антов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар