Място за вашата реклама

Ако искате моите весели, интелигентни, любопитни и търсещи читатели да видят първо Вашата реклама, свържете се с Деда си Ванга и ще го уредим!

понеделник, 24 август 2015 г.

ИСКАМ СИ БЕЖАНЦИТЕ!

 Гледам новинарските емисии от цел свят, и се чудя какво става. У Гърция половин милион бежанци. У Македония на ден влиза по стотина фаланги / за справка- македонската фаланга наброява 64 пехотинци/. У Турция  и Гърция влизат десетократно повече. У ЕС нямат преброяване. И си мисля.
 Странни неща стават на тоя свят. Що ги няма при нас!? Що ги няма у Русия. Явно нещо им пречи.
 Първо им пречи Волен Сидеров. Иска да изгони концесионерите. А като изгони концесионерите, нема кой да дава работа на копачите. А като не копаш, нема пари да папаш. Нема за нас, камо ли за пришълци.
 После им пречи Станишев. Не гони концесионерите, ама подарява концесии на братушките. Може и да ги продава, ама немам документи за такива аргументи.
 Пречи им и Местан. Обръчите на ДПС са от титан. Ни се трошат, ни пропускат.
 Пречат им и реформаторите. Ни здравни осигуровки имат, ни от съдебна система разбират.
 Да не говорим за ПФ и дудуковите.
 А в момента, най - много им пречи ГЕРБ, и в частност Борисов. Кой ще дойде тук!? Представете си картинката.
 Бежанец. Минаваш границата и те посреща родната милиция. Има опит и е наследник на бай Тодоровата милиция. Бие, а после пита. И са тренирани покрай протестите. След като си изял десетина палки, влизаш в България. Тук те посрещат десетина цигани и десетина българи, где те не щат. Няма работа за тях, камо ли за теб. Скандират и веят български и руски знамена. Бързо сядаш у таксито, та да стигнеш до София. Курсът от Капитан Андреево до столицата ти струва 765 евра. Плащаш предварително и тръгваш. Таксито зарежда на първата бензиностанция и двигателят се скапва преди Пловдив. Парафин у нафтата /питайте ББ!/. Слизаш и тръгваш пеш. Веднага  те спира пътна полиция и те глобява /Работят по нови правила. Питайте Бъчварова!/. Законът за движение по пътищата е променен. Забранено е движението на пешеходци по цялата пътна мрежа на републиката.
 И решаваш да тръгнеш към Русия. Свиваш на север. Вдясно от теб остава една черква със златни кубета. Красота. На един връх пред теб стои паметник на чиния. Па съседния връх стои друг. Величав. Пазят го лъвове. Стигаш до него и виждаш руски знамена. 22 август е. И когато мислиш, че вече си в Русия, усещаш дръжките на руските знамена на гърбината си. И се усещаш, че още си в България. А руските знамена се развяват от български патриоти. И се сещаш, че у Русия е даже по - зле. И се връщаш обратно. Преди това сереш у чинията на съседния връх. Там може. Под петолъчката. На Шипка не става, що все още има лъвове и я пазят. Ще я пазят докато тия българи с руските знамена, не ги предадат за вторични суровини.
 И после си у Македония. Още на границата разбираш, че и македонците са българи. Те не го признават, ама го разбираш по усет. Най - вече го усеща гърбът ви. Бият по български.
 После грабваш камъни и тояга. Некои грабват и " Калашников". И вече не са бежанци. Бежанци стават тия, где не искаха бежанци.
 ПП. Преди всичко си искам България! Ще разберем, че сме си я върнали тогава, когато бежанците спрат да я заобикалят.
 Кто понял, понял.