Място за вашата реклама

Ако искате моите весели, интелигентни, любопитни и търсещи читатели да видят първо Вашата реклама, свържете се с Деда си Ванга и ще го уредим!

събота, 21 март 2015 г.

НОВИНИТЕ от 21.03.2015

НОВИНИ ОТ СТРАНАТА:
  • Намериха убито дете в куфар. Рибари. Случайно... В забранен язовир.
  • Свлачища се свличат, срутища се срутват. Нема утрепани. Случайно... Засега.
  • Хванаха щангистите и щангистките ни с допинг. Случайно попаднал в менюто им. Също така днес почина от инфаркт олимпийският ни шампиан по щанги от Атина. На 35 години. Съвсем случайно.
  • Парното поевнинява. От първи април до първи октомври. Неслучайно.
  • Сърница,избори,политици,хъбове,пъбове.....
НОВИНИ ОТ СВЕТА:
  • У САЩ арестуваха 12 годишно дете, опитало да отрови майка си два пъти. Взела му телефона. Америка се изражда. Немало ли е пушка това дете?

Нема такъв смях

Хора, прочетете тези чипровски бисери. Не мога да спра да се смея. А нямах никакво настроение.

Фредерик Браун съчинил най-късия разказ на ужасите на всички времена:
„Последният човек на Земята седеше в стаята си. Изведнъж на вратата се почука. . . ”
преди 4 часа · Derinia, Cyprus
 Добавете коментар
Valeri Velkov и 2 други харесват това.

Иван Иванов Ужас!
преди 4 часа ·

Valeri Velkov А защо не приятна изненада .
преди 3 часа · · 1

Иван Иванов И каква ще е тая изненада ?
преди около час ·

Valeri Velkov От къде да знам .
преди около час ·

Селянин

Защо искам да съм селянин?

Там съм роден. В планината. До реката. Израснах по вировете и баирите. Сред селяни. . . Но хора. . .

Вие виждали ли сте как мряната скача по водопада? А как слънцето изгрява над баира? Как вечер бавно се скрива зад Миджур, сякаш иска още да гледа цялата красота на света? Виждали ли сте диво животно, не зад ограда? Мравуняк виждали ли сте? А кладенче? А как извира река? Чували ли сте нощем песента на славея? А чували ли сте тишината през зимата? Броили ли сте снежинки? Слушали ли сте, какво ви говорят? Раци ловили ли сте? А риба? Сено събирали ла сте? Гонили ли сте козите по чукарите? Чупили ли сте си главите с приятели? А после сте се смели заедно? Кога за последно говорихте със съседа? Кога за последно пийнахте заедно по едно? Ей тъй, без повод? . . .

А знаете ли какво е цървул? А помислете. . . .

Въпросче

Абе, гледам тия, где одат пеш там, где не требва да ходят пеш, как рипат по капаците на колите, где карат там, где требва да карат... Та да питам:
Може ли колите да карат там, где трябва да се ходи пеш, и да рипат по тия, где одат пеш там, где требва да се ходи пеш?

За Рая и Ада

Та лисицата избяга. Натъжих се и се замислих. За к‘во ли не... Та чак до Рая и Ада...
Та значи Раят е там, где съм щастлив. А да съм щастлив, требва да се сбъдват мечти. Значи Раят е мястото, где се сбъдват мечтите. А Адът, где се не сбъдват. Обаче мечти разни, различни и много. Колко хора, толко мечти... И толкова Рая. Значи Адът е празен, що нема човек без мечти!? Или обратното-празен е Раят, що нема мечти!?
Значи некой ме лъже. Плаши ме с Ада. А дали там ще е Ад, ако се сбъдват мечти
Например мечти уж за Ада:
- когато видя некои хора, ми се ще да убивам.
- когато видя съседката, ми се ще да прелюбодействам.
- когато видя съседа, пожелавам жената на ближния.
- когато видя телешки стек и вино, искам да чревоугоднича...
И обратното. За у Рая:
- когато видя някои хора, бих си дал живота за тях.
- когато видя другата съседка, никога не бих прелюбодействал.
- когато видя другия съсед, не пожелавам жената на ближния.
- когата видя грах и лимонада, хич не ми се чревоугодничи...

Политикономия

Политикономия. От "БГ Капиталът".
Броят на комарите, които ви хапят, е обратно пропорционален на броя на левовете в сметката на общината.

Пак лисица

Лято е. Косил съм до късно. Сам. Сядам уморен, но доволен. Тишина, каквато може да има само на смрачаване в планината. Под мен тече елов дол. Вдясно са се опънали стръмно Поповите ливади. Отсреща акациева гора, а зад мен бор и свинак. Ухае на прясно окосена трева, бор, хлад и студена вода. Паля цигара и я виждам. Кума лиса. От приказките. Скача насам натам, като луда тая красавица. Дали е луда!? Скача към мен и нито ме вижда, нито усеща цигарата. Обаче аз виждам. Лови скакалци. Залегне, скочи и го хрусне като бонбон. Паля втора цигара. Сляпа и глуха стига на метър от мен. Цигарата е изгоряла. Хващам фаса с палец и показалец и го хвърлям над нея. Тя заляга и почва да го дебне. Тук вече се изкикотвам здраво. Тя ме поглежда сърдито, и в тръс изчезва в гората. Обидена.

Oт фейсо

Златко И.

Моята идея за Рая съдържа всичко, заради което се отива в Ада....

Кратка история на НРБ. Безплатно.

Едно време беше живот. Безплатен. Бай Тошо беше жив, а у село немаше вода. И реши да ни докара. От реката над село. Та по тоя повод ни самообложи. Всеки селянин требваше да внесе по 25 лева, та да се купят материали. И всеки селянин требваше да копа десет дни. Кой не мое да копа, ке рине. И парите внесоме, и канал изкопаме, и вода докараме до селото. После копаме и от главната тръба до нас, ама накрая докараме водата до къщите. А най-после, почнахме да я плащаме на ВиК... Вече не беше безплатно.
И телефон си прекарах. От пощата ми дават номер. Купувам апарат. От Белоградчик. Български. Ама главната кутия далеко. Требват стълбове и жица. Питам за стълб, казват ми, че на ливадата над нас има. Дървени. Безплатни. Не им трябват. Режа два дървени стълба. Набивам ги здраво от нас до моста. После крадна 100 метра телефонен кабел. Безплатно. И след година ми пускат сигнал. Плащам за сигнала, где не съм откраднал, ама плащам и за стълбовете и жицата, где съм откраднал. Десеторно...

Автостоп

Сетих се, за пътуването на стоп. Няма по емоционално пътуване. Като ученик в Белоградчик, почти винаги се прибирах така. Под града има един обратен завой. Ставаме, махаме, колата не спира, пресичаме гората на бегом, и пак махаме на същата кола. И циркът е пълен.
Един път тръгвам да се прибирам със сегашната ми балдъза. Вървим, приказваме и никой не спира. Така десетина километра. В един момент тя се хваща за главата и спира. Забравила си е чантата. Обръщаме стопа. Спира първата кола. Мои селски. Има едно място. Балдъзата се отказва от мен, и се връща за чантата сама. После има рейс. Още не са тръгнали, махам, и спира зелена Лада. Сядам:
- Добър ден!
- Добър ден! За къде?
- За Горни Лом. А вие?
- За Варна.
- Добре. Ще сляза на разклона. За Горни Лом съм. На 15 километра е.
- Няма проблем. Ще ви закарам. Аз съм от Унгария. Не бързам.