Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

вторник, 1 декември 2015 г.

НЕПОУЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА КАПКА, СНЕЖИНКА И КУЧЕ.

  В тази история няма поука. Кой я търси, да не я чете!
 Имало една капка вода. Родила се от снега в планината, през пролетта. Нямала спомени какво е била, пък и не я интересувало. Била току що родена. В планината. После се затичала по скалата и се събрала с още хиляда сто тридесет и пет капки. После с още толкова, после с още толкова... И станали поточе. От капки става поток. Уж еднакви, а всяка различна. Тичали по склона, играели си с пясъка, камъчетата и тревата. Тук там подхващали някое есенно листо, грабнато от това, где преди малко е било бряг. Те не знаели, че това, где напролет е поток, през есента е бряг на поток. И не ги интересувало. Те знаели, че там къде тече вода, е поток. И капката била щастлива. Спирала в някой вир, говорела с рибките, с рачетата и с някое жабе. Зелено. После пак хуквала с другите капки.
 После стигнала един язовир и се спряла да почине. Било вече лято, но тя не знаела. Пък и не я интересувало. Била щастлива. Играела си с двеста и седем къпещи се деца, една гладна видра, седем корморана, два щъркела и три диви патици. И си говорела с тях, що не били мълчаливи като риби.
 После дошла есента. Птиците се скрили, видрата отишла по реката, а децата тръгнали на училище. И тъй като капката вече не правела щастлив никого, се натъжила. И си спомнила, че преди да стане капка, е била снежинка. Винаги, когато капките са тъжни, защото не правят никого щастлив, си спомнят какви са били преди да станат капки.
 После капката се качили на последния лъч есенно слънце и отишла на един облак. После станала снежинка и полетяла към земята. И тъй като не искала да стои цяла зима в планината, та да направи някого щастлив чак напролет, се чудела и маела, где да падне. После видяла едно дете да води куче и литнала към тях.
 И паднала на мокрия, топъл, черен нос на кучето. И се изпарила. Кучето кихнало, а детето се засмяло. После пак кихнало, а детето пак се засмяло. После паднало едно кихане и един смях, где край нямали. Що снежинката била станала вълшебна снежинка. Щастието, где раздавала било заразно.
 Та да знаете, тая зима да се не криете от снежинките. Ако искате да сте щастливи. Има и вълшебни. И ако видите някое кихащо куче, се усмихнете. Кучетата може да кихат, та да ви накарат да се усмихвате, а не да дирите щастието. То е пред вас. У една снежинка, паднала на носа на едно куче, което кихнало и направило едно дете щастливо. Децата не търсят щастието. Те просто умеят да са щастливи.
 Това е.

 Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар